Последвалите събития се превърнали в легенда и част от Свещеното писание: разнесли се гласове и светлини и целият легион загинал от ръката на един мъж по много и най-различни начини. Намерили смъртта си и много от последователите на Корин, както и самият той, погубен от собствената си сестра и любовница Селена. Имало обаче и оцелели, които претърпели преображения: всеки от тях вече притежавал силите на полубожество, контролирал огъня и бурите, повдигал без усилия огромни скали или владеел мълниите и светкавиците. Те се превърнали в Благословените Триста, първите магове на света.
Изоставили проповедите на Корин за любов и разбирателство, те се впуснали в отмъщение към дръзналото да ги нападне градче (запомнено днес като „прокълнатото място“) в разрушителна вълна. Тогава, осъзнали променената си същност, те обединили сили с един римонски сенатор в армия, способна да разгроми цели легиони, без да даде нито една жертва от своя страна. Заедно те унищожили Римонската империя, сринали до основи Рома и претворили света наново. Създали Рондийската империя.
Благословените Триста вярвали, че са получили силите си благодарение на Йохан Корин и заявили, че той е Посланика на Бога, който е отдал собствения си живот в замяна на магическите сили на последователите си. Не след дълго те се обявили за владетели на света на смъртните. Млади и всемогъщи, те преспивали с когото си пожелаят по земи навред и нашир. Отначало за тях не било от значение, че магическите сили на децата им намалявали с всяко едно кръвосмешение с простосмъртни, но с разрастването на потомството им из цял Юрос, което предявявало права над феодални владения, с нарастването на познанието за собствените им сили, те създали учебни заведения, където предавали знанията си един на друг, и учредили църква, в която проповядвали за своята божественост и пред останалото население.
Сега, пет века по-късно, хиляди носят кръвта на Благословените Триста: те са маговете. Тяхната власт, въплътена в императорската династия, във всички потомци на Съртейн, поел ролята на водач след преображението, сега се олицетворяваше от император Констант Сакрекьор. Самият Гейл можеше да проследи родословието си и да открие пряка връзка с един от Благословените Триста. Аз съм един от тях, мислеше си той. Аз съм маг, макар че също така съм и от Норос. Той извърна поглед към Белоний Вълт и след това към Адамус Крозиа, и двамата магове, и двамата — властници на Урте.
Адамус посочи към долния край на площада, сякаш се вживяваше в ролята на церемониалмайстор. Там се издигаше масивна статуя на Кориний с широко разперени ръце, точно както го бяха открили в утрото след Преображението: мъртъв, с кинжала на сестра си, забит в сърцето му. Всеки от Благословените Триста уверяваше, че е разговарял и получил наставления лично от Корин след смъртта му. Някои твърдяха, че в съзнанието им се е явила сестра му Селена, крещейки непристойни думи, макар че когато дошли на себе си на зазоряване, сред телата на легионерите от нея нямало и следа. Техните истории за случилото се се превърнали в Писанието: Йохан ги бе повел към преображението, а след това бил убит от покварената си сестра Селена. Той беше Божият син, а тя бе Погибелната вещица-блудница. Той се превърна в Кориний, Спасителят, почитан навред; тя се превърна в Кориния, Прокълнатата.
От гръдта на внушителната статуя започна слабо да струи искра с цвят на розово злато и мъждукайки се увеличаваше. Тълпата затаи дъх в очакване и благоговение, а светлината ставаше все по-ярка и по-ярка, хвърляйки отблясъка си на целия площад. Гейл забеляза сълзи в очите на много от присъстващите.
В розовеещата светлина започна да се оформя образ: жена в бяла рокля, на пръв поглед лъжовно семпла, докато Адамус не прошепна, че е изцяло направена от диаманти и перли. Бавно, тя се изкачи на площадката, образувана от огромния златен кинжал, забит в сърцето на статуята: жена, която скоро щеше да бъде обявена за светица. От тълпата се отрони общо, изпълнено с благоговение ридание, сякаш залагаха всяка надежда и всяка мечта в тази единствена жена. Тя пристъпи от кинжала и се понесе във въздуха, реейки се към площада, на около десетина метра над главите на ахналата маса, и се насочи към кралската ложа. Хората крещяха и ликуваха пред тази простичка демонстрация, която всеки, дори обучаващ се маг, можеше да направи с лекота.
Адамус Крозиа смигна сякаш искаше да каже „само вижте сега театъра“. Гейл запази бдителност.
Жената премина носейки се покрай тях, с длани, притиснати една в друга в смирена молитва, а море от лица зорко следеше движенията ѝ, докато кръжеше над главите им. Добре ще е да си е сложила от хубавото бельо, замисли се Гейл, но бързо се опомни и даде покой на мислите си. Да се подиграваш на такива хора, дори и в уединението на собственото си съзнание, беше доста опасно начинание. Мислите не бяха неприкосновени.