Елена почувства празнина отвътре.
— Не знам… Опитах се да разбера как е той, но не мога да се свържа с него. Наистина, толкова много съжалявам!
Всичко е по моя вина, помисли си тя. Трябваше да убия Самир докато спи. Трябваше да се досетя, че Гървон няма да се оттегли тихо току-така, когато може да изкара допълнително пари като остави купчина трупове след себе си. Олфъс и Солинда… и кой още друг? Целият род Нести? В двореца в Брокена няма да се съберат достатъчно хора, които да спрат Гървон Гейл и Рът Сордел, а кой знае, може би се бе събрала цялата му шайка? Каква глупачка съм! А сега всяко едно острие в кралството ще се насочи към това клето момиче. Предадох всички…
Денят премина в неясна мъглявина, лица идваха и отминаваха, а зад стените се носеха постоянни стенания. Елена се разбуди от неспокойни, кошмарни сънища и осъзна, че е заспала на стола до леглото на Сейра, положила глава на завивките ѝ. Нечия ръка я погали рамото.
— Елла — прошепна Сейра.
Елена се изправи и сведе глава.
— Сейра… аз ви предадох!
— Не е вярно! Ти ни спаси, Елла. Без теб всички щяхме да сме мъртви — тя постави пръст на устните ѝ. — Шшш, спокойно: ти ни спаси — мен, Тими, Лори, всички ни. Ти си една от Нести. Една от нас — тя придърпа Елена към себе си, галейки косите ѝ, досущ като на дете, като нейна по-голяма сестра. — Ще те наградя с медал, ще ти даря титла и земи. И нов жребец от конюшните ни. Ще бъдеш свободна във Форенса — със строго и сериозно изражение добави тя. — Мислех си, хората трябва да ме видят. Да знаят, че съм жива. Ще се разнесат всякакви слухове, преди да се убедят с очите си. Трябва да разберат, че от Нести има оцелели тук — тя погали Елена по бузата, сякаш бе грижовната ѝ майка. — Трябва да се наспиш, Елла. Изглеждаш ужасно.
Елена погледна с почуда младата си господарка. Чувстваше, че сякаш за една нощ възрастен човек бе заменил допредишното дете.
— Как бих могла да спя, когато моята принцеса будува и се труди? — прошепна тя.
— Ако татко е убит чрез насилие, няма да има нужда от избори: Тими ще го наследи, което означава, че аз ще съм регентът му — изрече Сейра с тих, изумително спокоен глас. — Трябва да поема нещата в свои ръце.
— Готова ли си за подобно нещо? — попита нежно Елена. — Мъжете ще се опитат да те изместят — може и да не го направят с умисъл, но ще погледнат на теб… е, знаеш как.
— Да: като на „просто едно момиче“ — Сейра изпъна гръб и вдигна брадичка. — Ако по закон е отредено да бъда регент, то така и ще стане. Шихадът назрява, а Джавон се нуждае от предводител, а не от раздирани от противоречия фракции. Сега водачеството ще поема аз, докато Тими не навърши пълнолетие.
Дете, погледни се само — не, вече не си дете. Елена преглътна горчиво. Гордея се с теб. И съм уплашена до смърт за теб.
Двете станаха и си помогнаха в обличането. Елена препаса колана с меча си върху широката си дълга риза. Сейра облече кралски одежди във виолетово и златно, а на главата си сложи принцеската си корона, която обикновено носеше само на официални вечери. След това, Елена я последва вън от двореца, през обгорените руини на залата за приеми, все още засипана от овъглени дърва и останките от полилея.
Навън, на главните стълби, слънцето печеше жарко, а горещината се диплеше на вълни откъм затворената крепост. Миризмата на пот ги връхлетя, когато съзряха стотиците, скупчени на тясното пространство пред тях. Разпръснат одобрителен вик се откъсна от хорските уста, смесица от джафи и римонци, а Харшал али-Асам се зададе, повел тълпа от работници. Оплакващите гласове на жените бяха изместени от щастливи викове, когато тълпата осъзна кого вижда пред себе си и се впусна напред.
Елена кръжеше около господарката си, неспокойна от насъбралото се множество, но по лицата на притискащите се все по-близо хора се разчиташе единствено тъга и състрадание. Едно момиченце почтително целуна подгъва на полите на Сейра. Елена огледа внимателно стените наоколо, да не би случайно там да се спотайва някой друг наемник, подкрепление от шайката на Гървон, но не усети такова присъствие. Дали въобще си бе помислил, че Самир може да се провали?
Сейра вдигна ръката си в знак за тишина и всички вкупом се отдръпнаха и паднаха на колене. Принцесата заговори, а гласът ѝ бе слаб, но непоколебим.
— Народе на Форенса, всички вие ме познавате добре — поде тя. — Аз съм вашата принцеса: Сейра Нести. Имам да ви съобщя много лоша вест. Майка ми, Фада Лукийд-Нести, нашата кралица, кралицата на Джавон, е мъртва. Мъртва е и сестра ѝ, леля ми, Хомейда Лукийд-Ашил. Загубата ни е тежка. Но по-малкият ми брат Тимори, наследник на трона на Джа’афар или Джавон, е здрав и невредим. Броят на жертвите, за щастие, се оказа малък. Нападна ни наемник, с очевидната цел да убие… — тя спря и преглътна, първи знак за усилието, което ѝ костваше това изявление. Но бързо се съвзе и продължи. — Целта му бе да убие семейството ми и най-вероятно щеше да я изпълни, ако храбрата ни стража не ни бе отбранявала така героично.