Въпреки че смърт и разединение разкъсваха семейството на Рамита, а Мийрос никак не изпълняваше наложените му от традицията задължения по една лакхска сватба, Испал и Танува нямаше да позволят най-голямата им оцеляла дъщеря да напусне дома без да се извършат необходимите дарения, ритуали и молитви. А и в противен случай само биха си навлекли гнева на боговете над един съюз, който и без това криеше много опасности. Отзоваха проповедник Дев и пандит Арън, кокалест свещеник, който сякаш бе изваян от сухи съчки и коса, за да изготвят заедно план за духовното пречистване на Рамита, тъй като бракосъчетанието с езичник изискваше получаването на особен вид изкупление. Викаш Нурадин предаваше съобщения между годеника на Рамита и семейството ѝ, докладваше какво той приема и какво отхвърля категорично. За щастие, старият феранг не можа да се противопостави на един изпечен в преговорите търговец от пазара на Аруна Нагар и крайният резултат не бе голямо отклонение от традициите, но пък щеше да изисква много пости и молитви.
Рамита стоеше затворена в стаята си, често сам-сама, тъй като Хурия се грижеше за умиращия си баща. Постеше между изгрев и залез, подобно на амтехианите по време на свещения им месец, и изнемощяваше от глад, тъй като за да пречисти тялото си, ѝ даваха да яде единствено извара и чапати питки преди зори и след като се мръкне. Един ден, най-сетне я повикаха на долния етаж, за да чуе плана на двамата мъдреци относно сватбените си приготовления: огромен списък със задачи, който доколкото тя разбра, включваше предоставянето на дарове на почти всяко омалистко божество в рая.
С очистването ѝ се захванаха сериозно една седмица преди церемонията. На сутринта на първия ден, преди изгрев, начело с най-добрата приятелка на майка ѝ, леля Пашинта, пристигна група от съседски жени, пременени в ярки шафраненожълти сарита, и я отведе към гхатовете. С чаршафи направиха груб параван около нея, за да свали бялата си премяна на спокойствие, след което се потопи в зимните ледени води на Имуна шест пъти: един път за Бараман Създателя и втори за съпругата му Сариса. Още веднъж за Вишнараян Защитника и четвърти за неговата съпруга Лаксими, богинята на богатството. Веднъж за Сивраман, Господар на разрухата и прераждането, и последен път, най-вече за вярната му съпруга Парваси, която щеше да е неин модел за подражание оттук насетне. Изпълни ме, Пресвета Кралице: направи ме съдина за твоето търпение и целомъдрие. Влей в мен подчинението и верността си. Рамита се удиви на страстта, с която се молеше, като че ли постенето страхът и самотата от последните няколко дни бяха събудили у нея вътрешна същност, за която дори не подозираше, че притежава. Смайваше се пред това превъзбудено същество, в което се бе превърнала, и което се молеше с тъй разпален глас, докато жените наоколо подхващаха повторно думите ѝ. Тълпата бавно изчезваше от съзнанието ѝ, а тя потъваше в търсенето на куража да продължи напред.
След като се изкъпа, увита само с чаршаф, Рамита пое на разходка по бреговете на Имуна, нареждайки на глас призиви за защита от демони, молитви за късмет и благословия. Жените повтаряха виковете ѝ и напяваха молитви към Аъм, вездесъщия Бог, докато тя несъзнателно се препъваше босонога през вода и кал, гниещи боклуци и кравешки нечистотии. Така достигнаха гхатовете за кремиране, където ги очакваха проповедник Дев и пандит Арън, с шафранени препаски и обрисувани с бели пастелни окраски лица — за защита от злото. Двамата свещени мъже изсипаха шепи пепел върху мокрите ѝ коси и я разнесоха по лицето ѝ — пепел от дървесината на погребалните клади — и призоваха Сивраман да пази „окъснялото момиче“. Жените оплитаха пепеливите ѝ коси в дебели възли и разтриваха с пепел гърдите и корема ѝ с мазолестите си ръце, за да бъде голяма плодовитостта ѝ. Рамита падна на колене и нехаеща за зрелището, в което се превръща, с крясък засипа Аъм с молитвите си. Чувстваше се празна и замаяна, повече от леко умопобъркана. Крещеше страховете си и се освобождаваше от съмненията и тъгата, докато не усети как у нея се влива нова сила, която я изправи на крака и я накара да затанцува на музиката в съзнанието ѝ. Не я беше грижа за мръсния чаршаф, който едва покриваше тялото ѝ, защото духът в нея задвижваше крайниците ѝ. Чувстваше се истинска, първобитна, усещаше погледите на божествата върху себе си.
Накрая се свлече в очакващите ръце на Пашинта. Жените се струпаха около нея, с широко отворени очи, напрегнати. И те го усещат, помисли си тя.
Когато се поуспокои, проповедник Дев изрисува свещен тилак на челото ѝ. Пандит Арън обяви танца ѝ за добро предзнаменование. Пазете се демони, това момиче е силно, заяви той пред групата им. Рамита се чувстваше необуздана и недосегаема. Трепери от страх, Антонин Мийрос!