— Такъв учуден беше! Викаш трябваше да им обяснява на всичките. Въобще как ли се женят там, откъдето идва?
Въпреки че около себе си имаше дузина момичета, сестри, братовчедки и приятелки, последното хранене на Рамита като девица беше белязано от тайната за самоличността на жениха ѝ. Момичетата не знаеха дали да празнуват, или да ѝ съчувстват, и вечерта, вместо изпълнена с веселие, бе неловка и мъчителна. Като че ли вече ги бе напуснала.
След празненството, Испал почука тихо на вратата на Рамита. С Хурия бяха будни, седяха прегърнати и загледани през отворения прозорец към изпълнената на три-четвърти луна, която искреше на североизточното небе. Повърхността ѝ бе покрита с кратери, а светлината ѝ бе пронизваща. Испал седна в края на леглото на Рамита.
— Искам да кажа нещо и на двете ви — изрече той нежно. — За това, какво видях на север, за приятеля ми Раз Макани и как се срещнахме с него.
Разказвал си ни го хиляди пъти, татко, помисли си Рамита, но кимна безмълвно.
Испал се загледа в луната, след което затвори очи. Започна неуверено, но докато разказваше гласът му придоби звучене като на учен, рецитиращ някоя епопея.
— Дъщери мои, разказвал съм ви и преди за пътуването си на север преди двадесет и три години. Присъединих се към група търговци, които на всеки дванайсет години ходеха да търгуват с рондийците в Йебусалим. Натоварих цял фургон с коприна от Баранаси, която купих с всичките си спестявания. Пътуването на север ни отне месеци и бе изпълнено с много преживявания. Най-сетне обаче стигнахме Йебусалим. Градът беше пълен, затова лагерувах извън стените му. Всички бяха превъзбудени, пиеха в чест на Строителите на моста. Бленувахме си за богатствата, които ще изкараме от тези глупави бели хора с пълни със злато кесии.
— Времената обаче бяха рисковани. Не всички кеши приветстваха ферангите и вече бяха ставали спречквания по вина и на двете страни, затова бе пълно с войници. Близо до мен лагеруваха група кеши — от Истабад, с бели роби, сплетени коси и бради. С алкохол и жени на разположение, редиците им бяха разпуснати. Трябваше постоянно да ги гоня от фургона ми — искаха да си лягат с жените си там. — Испал тръсна глава. — Раз бе един от тях. Извиняваше ми се след като си бе свършил работата и ми подхвърляше монета, аз трябваше пак да пера горния слой коприна. Мръсник си беше той!
Хурия вдигна глава от рамото на Рамита и двете се спогледаха. Досега Испал не бе разказвал историята по този начин.
— Ех, моят приятел Раз… беше пълен с живот, един дявол с ятаган. Когато мъжете се сбиваха, той беше най-добрият. Имаше силни рамене, коремът му бе стегнат и мускулест, бедрата — здрави и енергични. И двама или трима да му се изпречиха, пак ги побеждаваше. Останалите гледахме и правехме залози и аз винаги залагах на него — Непал въздъхна. — Фалима, неговата жена, имаше коси до кръста и очи като две луни. Бе най-красивата жена в лагера и всички знаеха, че си е само на Раз — той погледна Хурия. — Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но такава е истината. Фалима бе момиче, намерено на пътя, а не дъщеря на търговец, както сме ти казвали. Такава е истината, но тя не трябва да напуска тази стая.
Хурия кимна сковано.
— Такива мечти таяхме, за богатства, които ще направим, щом оскубем ферангските търговци, и ги чакахме с притаен дъх — но вместо това, императорът на Ронделмар реши да ни изпрати легионите си. През целия месец, в който ние се събирахме в Йебусалим, войниците му бяха вървели по Великия мост. Казват, че Антонин Мийрос е можел да ги спре, но не го е направил. Императорът си бе осигурил сътрудничеството на Ордо Коструо. Мийрос позволи на армията му да премине и светът бе хвърлен във война.
Испал замлъкна и хвана ръката на Рамита.
— За този мъж ще се омъжиш, дъще, мъжът, който отвори Великия мост за легионите. Някои казват, че не е имал друг избор, но други го презират заради това.
Рамита не отговори. Това бе легенда, в действителност хората не правят такива неща. Хурия гледаше с ококорени очи.
— Да, Хурия, дъще, Рамита ще се омъжва за Антонин Мийрос, а ти трябва да пазиш тази тайна. Заклеваш ли се?
Донякъде в изумление, донякъде в отказ да повярва, Хурия стоеше стъписана. Испал продължи с разказа си.