— Прескочи една невъобразимо висока ограда и се прехвърли с огромен скок през прозореца на първия етаж на една къща. Бях зашеметен — бях чувал за жени и мъже, способни на невиждани дела, когато забравят за ограниченията си, но да го видя със собствените си очи! Раз изхвръкна от къщата, а аз все още не разбирах какво си беше наумил. Появи се върху един покрив, тъкмо когато пореден зловещ пукот привлече погледа ни обратно към началото на уличката, където жената маг бе започнала да срутва поредните сгради. Раз бе застанал на пътя ѝ. Фалима се задърпа да тръгне към него, а със счупеното си рамо едва я удържах.
— Раз Макани стоеше на покрива, докато скифът се движеше стремглаво напред, а сградите покрай него се рушаха една след друга. Екотът на разрухата и ревът на тълпата нападаха сетивата ми. Фалима се бе вкопчила в мен и двамата гледахме Раз. Държеше дървена греда и се бе снишил, а щом сградата до неговата се срути, се оттласна и се затича към скифа, докато той профучаваше право пред него. Покривът, на който стоеше, започна да се срутва. Фалима закри очи.
— Раз беше на раба на сградата и тъкмо когато тя започна да се руши, се изстреля във въздуха — невъзможна гледка: в ръцете си държеше дървена летва, тежка колкото за четирима! И въпреки това, той полетя точно към скифа, видях даже как го удари! Гредата събори целия му екипаж, запращайки ги право в навалицата под тях. Извиках радостно, но вещицата на носа дори и не залитна. Успя да спаси и офицера до себе си. Раз изпусна трупата си и се натресе право в мачтата на скифа. Единствено светлокосият офицер и вещицата биха останали на борда. Раз извади сабята си и с белия мъж кръстосаха оръжия, докато вещицата се опитваше да овладее падащия кораб, който се килваше все по-настрани, променил курс към мястото, където стояхме с Фалима, и се спускаше надолу. Никога няма да забравя гледката — Раз Макани засипва с обезумели удари правия меч на рондийския си противник, а вещицата пищи, докато скифът им се удря във високата стена вляво от нас и с хрущящ звук се отправя право надолу към земята. Корпусът му се разби на хиляди парченца с мощен трясък.
— „Стой тук!“, извиках на Фалима и започнах да се катеря по отломките към разбилия се скиф. Около мен, през останалите незасегнати сгради се стичаха десетки дхаси, хора, които Раз бе спасил с подвига си, грабваха всякакви оръжия — копия, мечове, ножове или парчета дърво, готови на всяка цена да отвърнат на удара. Със силни болки в рамото се покатерих на покрива на един навес и тъкмо намерих добра позиция, когато дхасите достигнаха жената маг.
— Въпреки очевидно големите ѝ болки, тя се изправи на крака, подпряна отстрани на скифа. Бях изумен, когато осъзнах колко млада беше, на не повече от двайсет години. Имаше ъгловато лице, а лунички обсипваха обилно бялата му кожа. Леките ѝ къдрици бяха ярко златисти, с тънки пепеляви ивици. До нея офицерът се изправи на крака и вдигна меча си, тъкмо когато първият от дхасите се опита да се прескочи стената от отломки. Вещицата вдигна ръце и запрати мълния от синя светлина право в гърдите му. Дхасиецът, все още младо момче, въоръжено само с пръчка, беше запратен назад, но след него се появиха други двама и тя отново разпери ръце, като изсипа дъжд от пламъци върху тях, запалвайки ги на място. Единият изрева и падна назад, но другият се спусна в двора при тях, а капитанът го прониза в гърдите с меча си. Бях ужасен, вцепенен от страх да не би зловещите ѝ пламъци да се изсипят след това върху мен, но не можех да отместя очи. Вещицата нададе рев към боговете си, докато вълна след вълна, огънят се сипеше от ръцете ѝ и овъгляваше стичащите се мъже един след друг, но те продължаваха да прииждат, тези дхаси! Сега, когато врагът бе пред тях, лудостта ги бе обзела напълно. Жени също се присъединиха към настъпващата тълпа, размахвайки дървени тояги, и също така загиваха, изпечени до въглени. Изгорелите тела се трупаха около стените на двора. Офицерът посичаше малкото, успели да достигнат до него. Биеше се като приклещен лъв. А тя: виждах всяка опъната жилка на лицето ѝ, и в този момент осъзнах нещо, което ми бе убягнало: тя плачеше, ронеше сълзи, докато убиваше. Дори не виждаше вече хората, които покосяваше; само гледаше втренчено ръцете си, като че ли ужасена от това, което те вършеха. Като че ли не бяха нейни.
— Тогава зърнах Раз! Лежеше като умрял вътре в скифа, но го видях да се помръдва. Дхасите продължаваха да прииждат, катерейки се внимателно по тлеещите тела, изтощени и съпротивляващи се с мисълта за собствената си смърт. Мъже и жени, няколко войници, всички приближаваха като живите мъртви от приказките, атакуваха, въпреки че знаеха, че са обречени. Момичето маг продължаваше да ги избива. Видях, че единият ѝ крак е пострадал, и осъзнах, че огънят ѝ бе отслабнал. Беше изморена, на предела на силите си.