— Защо аз? — прошепна тя — Аз съм просто едно момиче от пазара.
Очите му не се отклониха за миг от нейните.
— Нуждая се силно от деца, а ти можеш да ми родиш много и за кратко време. Предрекох, че най-сигурно за мен ще е да стана баща на децата на жена от Лакх. И когато казвам „сигурност“, нямам предвид своята собствена, а тази на целия свят. Трябва да ни се родят деца, повече от едно наведнъж. Тези деца ще са магове, те ще обединят Ордо Коструо и ще осигурят мира. Търсих дълго, но по тези земи животът крие опасности и поколенията често не оцеляват. Единствено ти имаш необходимите произход и история на рода, а моето време бързо свършва. Ти — и нашите деца — заедно сте възможността да се предотврати бедствието, ако вече не е прекалено късно.
— Аз съм просто кобила за разплод — отвърна тя студено.
— Съжалявам — повтори той. — Нямам разказ за любов, с който да те успокоя. Това е единствената, категорична истина: имаш необходимите генетични и културни черти. Ще се държа достойно с теб, но трябва да се уверя, че ще заченеш бързо, а това може да не е толкова достойно. Ако трябва да призная, изпълнен съм със срам. Никога не съм искал подобно нещо. И аз имам своята гордост. Виждам отвращението в очите ти, когато ме гледаш. Не съм някакъв стар развратник, който жадува за млади момичета, просто нямам друг избор. Повярвай ми, иска ми се да имах — той замлъкна и се усмихна леко. — Момиче, мисля че тези младежи се измориха да те държат.
Сякаш инстинктите ѝ направиха решението вместо парализираното ѝ съзнание. С треперещи ръце, тя свали гирляндата от оранжеви цветове през главата си и се пресегна да я постави непохватно на врата му. След това той повтори същото, спокойно и плавно. Рамита дочу общата въздишка, отпускането на тревожно задържания дъх. Няколко души ги окуражиха радостно, но повечето просто гледаха втренчено. Тогава воалът бе отдръпнат и тя се озова в центъра на море от мрачни лица, бели очи и зъби, искрящи на светлината от главните. Дим и тамян се носеха във въздуха и почти я задушаваха. Рамита усети, че по бузите ѝ се стичат сълзи, но не можеше да ги избърше, защото ръцете ѝ бяха сключени върху гирляндата около врата му, тресейки се неудържимо.
Мийрос бе отведен в кухнята, където ги очакваше запален огън, за да завършат ритуала. Джай и Багей, вече задъхани, я отнесоха и поставиха пред огнището. Докато отминаваха, на вратата Хурия се пресегна и погали Рамита по рамото. Вътре чакаха единствено баща ѝ, Викаш, проповедник Дев, Пашинта и пандит Арън.
— А сега следват обетите, господарю — предаде Викаш Нурадин на Мийрос.
Джадугара се обърна и ѝ подаде ръце. С учудваща сила, той я издърпа да се изправи. Краката ѝ поднесоха, изтръпнали от дългото седене. Потрепери, когато студените му, костеливи пръсти се затегнаха около нейните: неравна бледа кожа, увита около млади тъмнокожи ръце. Гърлото ѝ бе свито на топка и трудно си поемаше дъх.
Смътно дочуваше изговорените думи за вярност, за доверие и другарство, за дълг. Боговете бяха призовани и благословиите отправени. Тогава Викаш прикани Мийрос да обиколи огъня три пъти. Рамита го последва, стъпвайки върху чинии и разбивайки глинени съдове, ритайки свещи и малки чаши с вода, както традициите повеляваха, а пандит Арън напяваше молитви за умилостивяване на боговете. Тогава двамата младоженци отново сключиха ръце и бавно обиколиха огъня отново. Последен кръг. Вече бяха съпруг и съпруга.
Рамита се почувства отпаднала и замаяна и се притисна към ръката на Мийрос, докато хората наоколо се радваха несигурно. Испал повика Танува при тях и Рамита прегърна просълзените си родители. След това и двамата погледнаха неспокойно към Мийрос, а Испал подаде предпазливо ръката си. Мийрос я пое за кратко, а след това наведе леко глава към Танува. Тогава Хурия се втурна да целуне и прегърне Рамита. Изглеждаше така искрено развълнувана, сякаш отдавна очакваше тази сватба с нетърпение.
Ти си единственият наистина щастлив човек днес, помисли си Рамита. Кеши момичето отдаде дръзко почит на Мийрос и застана в поза.
— Музика! — извика тя на барабанчиците и свирците на ситар и те подеха позната мелодия.
Хурия се завъртя, спря с извит гръбнак и гърди, опъващи дрехата ѝ, след което се понесе в танц в тясното пространство — елегантно, с леки стъпки, пъргаво. Завърташе се в грациозни движения с ръце и китки, с жизнено и изразително лице. Беше традиционен приказен танц от Кеш. Рамита видя как стражарите от север до един гледаха жадно извиващото се тяло и тънката снага на Хурия, особено грамадният Клин. На златната обица на пъпа ѝ имаше звънче, което звънтеше, докато тя се въртеше и носеше в танца. Хората запляскаха, барабаните зачестиха, а Джай извика силно и скочи до нея, пляскайки с ръце и подскачайки диво, влязъл в мъжката роля на танца. Рамита за пръв път виждаше брат си така мъжествен и в гърдите ѝ се надигна гордост. В следващия миг всички танцуваха, сякаш бяха на сватба като всяка друга, ден на всеобщо щастие и празник.