Когато рондиецът изчезна, съчувстващи лица наобиколиха Казим и добри ръце му помогнаха. Един мъж поизправи носа му, който се бе подул като бухалката за каликити, а други измиха раните, които металните ръкавици бяха оставили по лицето му. Казим едва не зарида от срам и подтисната ярост, докато всички го потупваха и му казваха колко смел е бил да се изправи пред мръсния феранг. Никой от вас обаче не ме защити, мислеше си навъсено той, дори ме хвърлихте в ръцете му! Но не изрече нищо на глас. Подпрели го под рамо, две момчета го отведоха обратно в Дом ал-Ахм през навалицата на пазара.
Навсякъде бе пълно с поклонници, събиращи се за вечерните молитви. Някак вече се смрачаваше. Дори сега, Рамита все още… Не, дори не си го помисляй!
След края на молитвите, Харун дойде при него.
— Казим, приятелю, какво ти се е случило? Къде беше?
Главата на Казим се олюля.
— Отидох на сватба.
Харун веднага се досети.
— О, глупави приятелю. Виждам, не са били много дружелюбни с непоканените гости — той поклати състрадателно глава. — Ще ти донеса вода. Изглеждаш ужасно.
— Ще убия копелето, което ми причини това — закани се Казим.
— Кой беше?
— Едно едро рондийско прасе, мощно като бик, но с лице като сбръчкан задник.
Харун се засмя мрачно.
— Повечето са такива — отвърна той. — Поначало са необикновено грозна порода.
И двамата се засмяха, подправен и горчив смях, който не удържа над възцарилата се помежду им тишина.
На сутринта в деня след сватбата на Рамита Казим седеше до гроба на баща си, загледан в изгрева. Нощта се бе размила сред манерки с арак, които поделиха със скриптуалистите, и сега Харун дремеше като дете до него. Рамита, къде ли си сега? Нарани ли те той? Възпротиви ли му се ти? Опетни ли с кръв красивото ти тяло, докато го опозоряваше?
След като отмъкнаха малко храна, двамата се върнаха в храма за обедните си уроци. Джай се появи и коленичи до Казим, тъкмо когато проповедникът започваше да говори за шихада:
— Всички способни мъже са отзовани — започна той. — Трябва да избием неверниците и да си върнем Йебусалим. Призовавам ви, мои деца, всички вас. И амтехиани и омалисти. В победа или в смърт, славата ни очаква. Ахм е подготвил сто девственици за всеки воин, мъченик в битка. И призовава всички ви.
По-късно Джай разказа на Казим, как Испал им търси нов дом и как скоро щяха да напуснат старата си къща, която бяха съградили сами, която бе дом за рода им в продължение на поколения, в която те двамата бяха родени. Светът се бе обърнал наопаки.
— Ами Рамита?
— Отиде си — отвърна Джай. — Татко и мама я изпратиха тази сутрин. Вече са заминали.
Сърцето му се сви. Какво друго ме задържа тук?
Неговият дом вече бе Дом ал-Ахм. Зад него се разполагаха готварници, които осигуряваха на всички посетители оскъдна, но питателна храна. Хранеше се там два пъти на ден и спеше на завет в спалните помещения на скриптуалистите. Новият му живот се възраждаше от пепелта на стария.
Възрастен войник на име Али ги обучаваше да се бият с меч на едни поляни извън града, далеч от очите на стражата на принца. Дори Джай се присъединяваше, когато може.
— Умение, което си заслужава да имаш — казваше той, един от малкото омалисти сред десетките млади амтехиани.
Не беше много добър, но Казим не позволяваше да му се подиграват. Харун, като скриптуалист, не се включваше, но ги наблюдаваше с интерес.
Казим се отличаваше в атлетическите начинания и с отминаващите дни успя да надвие всички, дори Али. Харун му каза, че ветераните го наблюдават. Казим почувства някакво мрачно задоволство, когато по-късно той добави:
— Впечатлени са от теб, приятелю.
Първата му мисъл сутрин и последната вечер бяха за Рамита, тя присъстваше във всички негови молитви, в стремежите да бяга по-бързо, да се бие по-смело. В спомените му тя ставаше още по-красива.
Последният ден от месеца Джай не се прибра вкъщи. Тримата се събраха, заклеха се като кръвни братя и отдадоха волята си на шихада. Джай се отказа от омалистката си вяра и прие амтехианската. Харун го взе под опеката си, Казим го подкрепяше и той дори не се завърна да се сбогува със семейството си.
— Те са покварени от алчността — казваше той. — Вече не са моето семейство. Ахм е моят баща, а вие сте моите братя.
На следващия ден тримата увиха във вързопи малкото, което притежаваха, и се включиха към малка колона, отправила се на север през утринната мъгла, за да се присъедини към шихада.
11.
Дипломиране
Магия и етика
Съществуват много начини за използване на гносиса. Тъй като някои могат да са неблагоприятни, разрушителни, неморални или да доведат до нечестни търговски или обществени привилегии, за маговете се създават правила на поведение. Те се прилагат стриктно от Инквизицията. Инквизицията съществува като част от корианството и носи отговорност директно пред императора.