— Бил е обаче невероятен подвиг — изрече замечтано Аларон, — само триста магове са завладели цял Юрос!
— Триста Първонаследници — поправи го Рамон. — Достатъчно силни, че да изгорят и слънцето! Не забравяй, че римонските легиони тогава не са имали конници или стрелци, хвърляли са единствено копия — много полезно, няма що — срещу летящ на шестдесет метра над теб Първонаследник. Било е като лов на пуйки. Днес имаме по-добри брони и оръжия, по-добри стратегии, а пък Първонаследниците са или мъртви, или изкуфели старци, с лигавници около врата.
Аларон се запревива от смях.
— Щеше да е толкова яко, ако ги разправяше такива и в клас. Представяш ли си изражението на госпожа Юн тогава? Дъртата, тиранична чанта щеше да полилавее от яд.
— Не ми се искаше да ме изхвърлят преди да завърша — оправда се Рамон.
— Другата седмица всичко ще свърши — каза Аларон с доволна усмивка. — Дипломиране… Нямам търпение!
— Si, това единствено ме задържа тук. Само да ми дадат амулет и ще си отида по живо по здраво. А дори и да не ми дадат, сам ще си намеря. В Силация има всичко.
— Но ако не си дипломиран, не ти дават разрешение да използваш гносиса!
— Кой пък ще знае? Рондийците не идват в селото ми. Живеят на легионни лагери, а най-близкият е на шестдесет километра от вкъщи. Римонските магове са такава рядкост — че дори да не завърша, у дома ще ме посрещнат като рицар — той извърна поглед към Аларон. — Ами ти, amici? Ще бъдеш добър син, ще се омъжиш за Джина и ще работиш за баща си?
Аларон въздъхна:
— Все още не знам. Може и да съм впечатлил някого от наблюдателите? Леля Елена работеше за Волсай, може и мен да са ме харесали.
Рамон сбърчи нос.
— Ал, повярвай ми, не би искал да си част от онези bastido. Едно нещо мразим повече от легион бойни магове и това са подлизурковците от Волсай, които пророкуват разни тайни и залавят хора, за да ги измъчват и изнудват. Ако онези свиркаджии ти предложат работа, кажи им да си го заврат някъде.
— Но леля Елена не е такава — тя беше от Сивите лисици.
— Значи е единствената свястна стока във Волсай.
Започнаха да навлизат в гората около имението Анборн. Аларон се роди и прекара първите си осем години тук, гледаше го една бавачка, а по-късно и лична учителка, докато баща му пътуваше по работа. Майка му лежеше на легло или се изпъваше на някой стол. Изпитваше постоянни болки от лошо зарасналите си рани. Лицето ѝ бе изопнато, а ръцете ѝ, целите в белези, бяха като нокти на гаргойл. Обгорелите ѝ очни орбити бяха празни, но можеше да вижда като използва гносис. Начинът, по който понякога го проследяваше с белязаните си кухини, винаги създаваше у Аларон едно неприятно усещане.
Бракът на родителите му бавно се разпадаше. Баща му винаги му разказваше каква лъчезарна и изпълнена с живот жена е била майка му, когато се влюбил в нея, въпреки че тя била маг, а той просто войник, капитан на отряд, назначен да я защитава. Въпреки че Походът бил безпощаден към нея, оставяйки я изгорена и сломена, баща му ѝ бе останал верен и скоро след като се оженили се родил и Аларон. Били щастливи за известно време, но Тесла бързо се затворила отново в себе си, измъчвана от обезобразения си вид. Писъците ѝ събуждаха цялата къща и тя често несъзнателно запалваше завивките си, измъчвана от кошмари за приклещващи я тъмни лица. През деня беше мрачна и заядлива и си го изкарваше на Ван. На Аларон като малък му изглеждаше, че тя просто се опитва да прогони баща му, въпреки всичко, което той бе направил за нея. Нито той, нито Ван я разбираха. Когато не можа да издържи повече, Ван взе сина си и двамата се преместиха в сегашния им дом в Норостийн, оставяйки Тесла в имението с прислуга, която да се грижи за нея. Ван плащаше за грижите ѝ, а лелята на Аларон, Елена, изпращаше пари, когато може. Аларон подозираше, че баща му така и не си прости, че я остави там.
Бе срещал леля си Елена само няколко пъти. Тя беше груба жена със сурово лице и тяло на танцьорка. Последния път, когато се видяха, тя го разпитва надълго за способностите му, изслуша с равнодушно изражение изложението му за това какво бе честно и какво нечестно в този свят, и го остави, изгубила интерес. И с баща му не се разбираха — чу ги как се карат след като го изпратиха в леглото. Не я беше виждал вече четири години, но поне продължаваше да изпраща пари.