— Търсим лейди Тесла Анборн — заяви той. — Тук ли живее тя?
— Да, сър — отвърна Аларон веднага, в опит да направи добро впечатление. — Вътре е. Аз съм синът ѝ.
Сержантът беше възрастен мъж, с четинеста брада и широка челюст. Изглеждаше дружелюбен.
— Момчето на Ван, а? Казвам се Харфт, познавам баща ти — той подвикна към кораба. — Това е мястото, сър, велики магистре, и тя е вътре.
— Отлично.
От палубата без усилие скочи един маг и се понесе плавно надолу, около трийсет метра до земята, в безупречно движение.
Беше на средна възраст, оплешивяващ и доволно закръглен, облечен в богати червено-златисти одежди и с метална верижка около врата: маг от Съвета. Аларон познаваше физиономията му от града, но не можеше да си спомни името му.
— Кои са тези момчета, Харфт?
— Аз съм Аларон Мърсър, сър — отвърна Аларон. — Това е приятелят ми Рамон Сенсини. И двамата сме обучаващи се магове, сър.
При отзвучаването на чуждестранното име на Рамон и чуждия му вид, магът присви очи. След това погледна Аларон:
— Трябва да говоря с майка ти — заяви той безцеремонно. — По съветски въпрос.
Аларон се зачуди за какво ли става дума.
— Майка ми е инвалид, сър. Ще ви заведа при нея.
Магът сви рамене.
— Добре тогава. Приятелят ти може да почака тук. Аз съм великият магистър Илай Беско. Би трябвало да сте чували за мен.
Той се отправи към къщата. Аларон хвърли притеснен поглед към Рамон и побърза да го последва. Сержантът изсумтя и тръгна след тях.
Великият магистър Беско изчака Аларон да го настигне и да му отвори вратата, след което влезе в къщата, без да обърне внимание на Гретчен.
— Заведи ме при лейди Анборн — заповяда той и Аларон започна да се гневи на отношението му, какъвто и велик магистър да беше. Но направи, каквото му беше казано.
Сержантът влезе след тях и се обърна с извинителен поглед към Гретчен.
Тесла Анборн застана нащрек, когато Аларон отвори вратата към всекидневната.
— Мамо, дойде един маг от Съвета. Казва, че…
Беско го прекъсна.
— Аз съм великият магистър Илай Беско. Би трябвало да сте чували за мен.
Тя сбърчи нос.
— Беско? Спомням си, че си намери канцеларска работа по време на Бунта. Да, помня те добре, Илай Беско. Как е четвъртата ти съпруга? Успя ли да си намериш някоя, която да задоволиш? Жалко, че педерастията не помага за тези работи.
— Ще бъда кратък — започна Беско, с почервеняло лице.
— Много добре. Колкото по-малко се навърташ тук, толкова по-добре.
Беско се намръщи, но се поизпъна и продължи:
— Сестра ви, Елена Анборн, предаде императора. Обявена е за отстъпница и за главата ѝ е установена награда. Собствеността ѝ подлежи на изземване. В тази връзка мажоритарният ѝ дял в имението Анборн сега е собственост на Короната. Бихме искали да ви помолим да напуснете този дом до края на месеца. Ако тя се свърже по някакъв начин с вас, сте длъжни да докладвате незабавно пред Съвета. Това е всичко — той огледа стаята. — А и без друго би било по-добре за здравето ви да се махнете от тази прогнила дупка.
Аларон погледна мага с ужас в очите, а майка му просто се изсмя язвително.
— Значи Елена най-сетне се превърна в пречка за онзи хитър подлец Гървон Гейл, така ли? Надявам се поне добре да го е подредила, за всичко, което си е заслужил.
Беско не обърна внимание на приказките ѝ.
— Мадам, имате срок до трийсети новелеве, за да си намерите някоя друга мръсна колиба, в която да завършите дните си — той се обърна да си ходи, но се спря и я погледна лукаво. — Разбрах, че имате богата библиотека — той издрънча с кесията си пред сляпото ѝ лице. — А аз имам злато.
— Заври го тогава в задника на приятеля си.
Беско изсумтя, изплю се в скута ѝ и се извърна.
Натресе се право в юмрука на Аларон.
Момчето започна да се ядосва още от момента, в който Беско заговори майка му, а гневът му растеше с всяка негова дума. Съобщението му го изуми: не познаваше Елена кой знае колко, но просто беше невъзможно тя да е предателка. Съветът нямаше право да отнеме семейната им собственост току-така. А отношението на този човек бе непоносимо. Преди да се усети вече бе замахнал, а юмрукът му попадна право в носа на мага със задоволително хрущене и великият магистър полетя назад.
Преди да го застигне, Аларон бе задържан от големи ръце зад него, а сержант Харфт му изсъска в ухото:
— Престани, глупак такъв!
Аларон се замята ожесточено, докато разяреното кърваво лице на магистър Беско не се изправи пред неговото и изведнъж въздухът в гърлото му застина. Първоначално не осъзна какво му прави магистърът, но изведнъж се паникьоса, започна да рита безпомощно, неспособен да издаде и звук. Опита се да противодейства на въздушния гносис, но без амулет, опитите му бяха обречени. Зрението му започна да се замъглява, а Беско се засмя и затегна юмрука си.