— Сър, оставете го — той е просто момче… — сержант Харфт издърпа Аларон встрани от удара. — Сър, кариерата ви!
Това накара Беско да спре. Избърса кръвта от носа си с ръкав и изрева към сержанта:
— На кого му пука дали ще удуша това малко лайно? — той изви ръка и хватът върху гърлото на Аларон се затегна.
Дочу се далечният писък на майка му, а Аларон започна да губи съзнание, но изведнъж натискът изчезна и той се свлече към сержанта, поемайки си жадно дъх, въпреки болката.
Беско отново се изплю.
— Предполагам сте прав, сержант. Не си струва — лицето на Беско лъсна пред Аларон. — Чу ли, момче? Не струваш и никога няма да струваш каквото и да било — той се извърна и повтори. — И да си вън до трийсети, дърта чанто — и напусна демонстративно.
Сержант Харфт вдигна внимателно Аларон на крака.
— Добре ли си, момче?
Аларон се помъчи да отвърне, но гърлото го болеше ужасно. Кимна в отговор.
— Съжалявам, момче. И идея си нямах за какво е дошъл. Съжалявам, госпожо.
— Разкарай се, Харфт — отсече майка му, а след това добави с по-мек глас, — и предай поздрави на Маги.
Харфт кимна и заотстъпва от стаята.
— Да, госпожо.
Аларон седна на земята и разтри гръкляна си.
— Значи си наследил семейния нрав, така ли? — отбеляза Тесла. — Може би все още има надежда за теб. Но точно както на леля ти, и на теб не ти достига акъл.
— Как…? — започна Аларон, но гърлото му поддаде. — Какво е направила леля Елена?
— Нямам представа — изсумтя Тесла. — Нещо си с Волсай. Всичките до един са злобни проклетници, онези безполезни глупаци. Леля ти добре се е вписвала, сигурна съм. Тя е една безсърдечна малка загубенячка. Но пък добре знае как да забие нож. Надявам се, че им е дала да разберат на онези копелета.
Голямата зала на Норостийн бе претъпкана с богаташите на града, сред които най-вече магове, тъй като ги очакваше вечерта, в която наследниците на Благословените Триста ще покажат състоянието и престижа си и ще приветстват най-младите завършили сред редиците си. Щяха да се сключат или да се потвърдят споразумения за бракове, да се положи началото на нови кариери. Богатите немагове извеждаха на показ децата си с надеждата да хванат окото на младите мъже и жени, около които се разгръщаха събитията: това беше денят на завършващите.
Обикновено губернаторът председателстваше церемонията, но държавни дела изискваха присъствието му в Зимната резиденция в Брес и сега го заместваше норосийският крал. След края на Бунта ролята му бе омаловажена, но въпреки всичко двадесет и две годишният крал оставаше важна фигура. Баща му бе екзекутиран след Бунта и той самият бе прекарал по-голямата част от живота си в плен в двореца в Локхазан. Стройният леко стеснителен млад мъж гледаше завистливо истински влиятелните хора в собственото си кралство.
Аларон носеше най-хубавата си сива мантия. Беше подстригал косите си, които сега блестяха червеникави на светлината от гностично захранваните лампи, обрамчващи залата. Баща му беше с него. Майка му бе останала в имението, след като Ван бе подал жалба към Съвета да се предотврати изземването му. В жалбата се доказваше, че подпомагането от Елена правно се разглежда като дар, тоест не може да бъде конфискувано, а по този начин не биха могли и да изгонят Тесла Анборн от дома ѝ — но така или иначе, със секването на парите от Елена, те не можеха да си позволят да задържат имението. Така дипломирането на Аларон ставаше още по-наложително.
Рамон стоеше до Аларон и въпреки че се бе изтупал с най-хубавите си дрехи, двамата не можеха и да се сравняват с разкоша на чистокръвните, които се носеха плавно в позлатените си кадифени жакети и плътни панталони, с ръце, отрупани със златни пръстени и изящни кожени обувки, полирани до огледално съвършенство.
Всички въздишаха по Малворн, Сет и Франсис, докато преминаваха наперено, покланяйки се на дипломантките от женския арканум, целуваха им ръце и им отправяха цветущи комплименти, при което момичетата се хилеха глуповато и се изчервяваха. Аларон наблюдаваше с отвращение следата от обожание, което се носеше след тях. Тогава видя да пристигат семейство Уебър и се опита да се скрие зад една колона, но не беше достатъчно бърз. Джина, момиче със зряло изражение, се откъсна от баща си и тръгна към него. Правите ѝ руси коси бяха прибрани в старовремски кок, изглеждаше като че ли има намерението от завършила ученичка веднага да се превърне в почтена съпруга.