— Здравей, Аларон — каза тя и му подаде ръката си. Беше облечена в зелено-златиста кадифена дълга рокля с дълбоко деколте, което несъзнателно привличаше окото.
— О, здравей — отвърна той немощно.
Вгледа се в ръката ѝ. Какво ли…? О, вярно! Той се изчерви, наведе се и едва доловимо я докосна с устни.
Джина застана важно.
— Как ти минаха изпитите? Уверен ли си в резултата? За мен най-добре бяха ясновидството и пророкуването.
— Мхм, добре. Супер.
Рамон се намеси.
— Buona sera, доня Уебър.
Тя бързо издърпа ръката си.
— О, здравей, и ти ли си бил тук? Как се казваше, извинявай?
— Шайтан. Всичко тук е част от кралството ми.
Джина присви леко устни:
— Мхмм. Я вижте, татко ме вика — тя посочи към баща си, който опяваше нещо на Ван. — Да отидем ли при тях, Аларон? — тя му подаде ръка.
— Ами, аз… мисля да си взема питие. Рамон?
Джина въздъхна раздразнено и си тръгна.
— Да не би пак да си промени мнението, amici?
— Тя е една тъпа крава.
— Ама е с хубав и широк ханш — забеляза Рамон. — Ще ражда по-лесно.
Аларон се изчерви, докато Рамон се кикотеше, смущавайки богаташките семейства наоколо.
— Отвратителен си — заяви Аларон. — Толкова ще ми липсваш.
— Разбира се, че ще ти липсвам. Хич няма да ти е забавно насаме с доня Уебър. Никакво чувство за хумор няма това момиче — Рамон се подсмихна. — Добре изпълва корсета си обаче.
Както винаги, чистокръвните не можеха да не им подвикнат.
— А, двете отрепки — отбеляза презрително Малворн. — Учудвам се, че въобще сте си направили труда да дойдете. Нито един от двама ви няма да си е взел изпитите — особено пък ти, дребен силациалнски плужек — обърна се той към Рамон.
Франсис Доробон ги погледна високомерно:
— В моето кралство има хиляди римонски отрепки. На никого от тях не може да се вярва. Всичките до един са крадци и лъжци.
Рамон погледна Франсис:
— Тогава защо не си ходиш там, да видим кога някой ще ти забие кинжал в гърба, о, любими кралю?
— Завръщането на семейството ми на трона в Джавон скоро ще е факт — отвърна Доробон надменно. — Походът ще ми подсигури отново законното ми място. Мисля първото ми постановление като крал да бъде да се заловят всички римонски вагабонти и да се разпнат на кръст.
Аларон пристъпи по-близо до Франсис, на езика му се заформяха гневни думи, но Малворн се намеси помежду им и двамата с Аларон се спогледаха отблизо, носовете им почти се докосваха.
— Нещо да кажеш ли имаш, Мърсър?
Пред очите му преминаха всички побои, които бе отнесъл от Малворн, и всяка капка ненавист се пропи в съзнанието му.
— Да, имам нещо да кажа. Ти си безмозъчен страхливец, който…
Малворн се изплю в лицето му и Аларон му отвърна, но плюнката му се удари в малък щит, на няма и сантиметър от лицето на чистокръвния. Той я издуха обратно с лекота и плюнката на Аларон се размаза в собственото му лице.
— Да не ти влезе нещо в окото, Мърсър? — той се усмихна. — Недей все още да правиш сцени. Не би искал да те изхвърлят и да изпуснеш голямото шоу — той се извърна да си ходи.
Аларон го хвана за рамото.
— Долу ръцете, малък червей такъв — изръмжа той, стисна Аларон за китката и я изви болезнено. — Никога повече не ме докосвай. Никога — той избута Аларон и се изнесе важно с приятелчетата си.
Аларон проплака, но най-лошото беше да види чуждите чистокръвни родители да се подсмиват прикрито на болката му.
Иззвъня камбана и един глашатай оповести началото на церемонията.
Всички се изсипаха в главната зала, където губернаторът обикновено изслушваше жалбите и молбите на гражданите. Богато украсеният му трон стоеше празен в отсъствието му, а кралят трябваше да седи под него на по-семпъл стол. В цялата зала всички колони и арки бяха инкрустирани с форми на листа, покрити с позлата. Картините на тавана изобразяваха сцената на възнесението на Кориний. Безбройните гностични светлинки се улавяха и отразяваха от кристалните полилеи, а и гостите не оставаха по-назад в блясъка си. Дами с огърлици с висулки от безценни морски перли вървяха грациозно под ръка редом с маговете, досущ като осветителни тела. Разменяха се високопарни реплики, а невидимите за окото вълни на съперничество и власт прииждаха и се отдръпваха.
Аларон се опита да си възвърне настроението като си се представи като един от тях. Все пак имам четвърт магьосническа кръв. Това хич не е зле. Само ако успея да се отлича по време на Похода… Представи си хората и норосийския крал, който вече не беше кукла на конци, а пълноправен владетел. Изправи се, лорд Аларон, Освободител на Кралството, доближи се до трона на благодарния си крал!