Само че тъкмо сега, докато обявяваше началото на церемонията, кралят приличаше повече на някой раздразнен младок.
— Дами и господа от Норос, приветствам великия магистър Беско да започне церемонията — заяви той без никакво въодушевление.
Беско! Гърлото на Аларон се сви, сякаш трахеята му разпозна този мъж.
Великият магистър започна да чете реч, написана от губернатор Вълт, напомняща за великите традиции на норосийските магове, за отминалите славни дела на хора, завършили тези два най-престижни колежа — „Турм Заубърин“ и „Сейнт Ивет“. Бяха припомнени имената на по-известните им възпитаници, много от които присъстваха в залата сега, всички до един от които чистокръвни. Нито един от генералите от Бунта не бе споменат, освен самия Вълт, макар много от тях да бяха завършили там, и лелята на Аларон, Елена, също явно не заслужаваше упоменаване. Речта обаче съдържаше собствените „щастливи спомени“ на Вълт за годините му в колежа, поздравяваше завършващите за усилията им и им пожелаваше всичко добро в блестящото им бъдеще в служба на императора. На Аларон му се стори като цяла вечност.
След това думата взе директорът Гавий. Той също бърбори с часове и търпението на Аларон достигна предела си. Аларон опита да се успокои като оцени наум представянето си на отделните изпити. Пресметна, че крайната му оценка би трябвало да е около седемдесет — доволно над необходимите, за да завършиш петдесет и девет, и достатъчно, за да получи бронзова звезда — най-ниска от наградите за заслуга, но все пак достойна за уважение.
Към Гавий се присъедини и директорката на „Сейнт Ивет“, която започна да привиква отпред своите възпитанички. Джина изглеждаше ослепително самоуверена, когато получи сребърна звезда, похвално добра награда. Разбирам, защо татко толкова много настоява за нея. Аларон прехапа устни, усещаше как стените се затягаха около него, стесняваха пътя към бъдещето му.
Тогава дойде и редът на момчетата от „Турм Заубърин“. Гавий изрече тържествено:
— Дами и господа, някои випуски се открояват спрямо други, но това, разбира се, зависи от качествата на кандидатите. Тази година бяхме благословени не с един, а с цели трима ученици с ненадминати качества. Искрено вярвам, че един ден спомена за тазгодишния випуск ще се възроди с възхищение, именно заради тези трима благословени младежи, които огряваха старите и почетни кули на колежа ни.
Рамон жестикулира към Аларон, сякаш му се повдига.
— Първият от тези изключителни млади мъже е Малворн Андеварион.
Малворн се изправи и отиде да си вземе резултатите. Очите на майките светнаха, възрастни стари моми облизаха устни, а дъщери се хващаха за гърдите. С черни коси, завиващи се в къдрици към раменете, със зряло и великолепно лице, уловило хилядите светлинки и отразяващо ги като ореол около главата му, той беше олицетворението на легендарния боен маг от битките за завладяване на Римонската империя.
— Малворн е син на Джейс Андеварион, велик генерал, чиято служба в името на императора се помни със своите доблест и храброст, демонстрирани в лицето на беда — Гавий продължаваше, а Аларон тихичко изсумтя; бащата на Малворн бе пълен провал, самоубил се след като бил опозорен при падението от войската на Роблър по време на Бунта. — Малворн бе истинско откритие, не само заради ненадминатите си способности и безпогрешното си възпитание, но и заради всеотдайния си стремеж към отлични постижения. Той беше ученик за подражание, винаги любезен, учтив и отзивчив към приятелите си. Дори, за пръв път от много години насам, е сред успелите да достигнат нивото на трансмаг, докато са все още обучаващи се.
Последното разкритие си спечели общо одобрително ахване и бурни аплодисменти. Аларон гледаше как Малворн попива доволно всичко, макар че се мъчеше да изглежда скромен. Само ако хората знаеха какъв побойник и подлец си всъщност, каза си той намусено. След това се замисли. Може би нямаше да има ни най-малко значение. Дори щяха да ти се възхищават още повече.
Гавий награди Малворн със златна звезда, най-високото отличие.
— Малворн прие длъжност в Къркгард, защитниците на вярата. Кариера, в която го очаква ненадмината слава.
След това Гавий вдигна амулет перла и го постави в очакващите ръце на ученика. Малворн вече не можа да се сдържи. Вдигна високо ръцете си с искрящия скъпоценен камък и изръмжа. Всички аплодираха тази постъпка на младежка жизненост. На Аларон му приличаше повече на чиста триумфираща арогантност.