Минутка след като изчака всички аплодисменти да стихнат, Малворн застана от лявата страна на кралския трон. Кралят изглеждаше завистлив и странно незначителен, застанал до него. Гавий започна отново:
— Вторият от моето „златно трио“ е Франсис Доробон, законният крал на Джавон. Франсис беше примерен ученик, който много ще ни липсва. Хората, които го опознаят, ще се срещнат с истинската същност на доброто възпитание, както в прилагането на гносиса, така и в обноските, достойнството и поведението. Представям ви, дами и господа, принц Франсис Доробон от Джавон — още аплодисменти, още наперени стъпки. И още една златна звезда.
Аларон наблюдаваше с отвращение цялото това окуражително потупване по рамото. Когато аз си получавам амулета, ще го приема тихичко, без да се перча като младо петле.
Гавий продължи:
— Обикновено връчваме амулетите на дипломантите по азбучен ред, но днес ще си позволя да изменя малко поредността. Извинявам се на всички младежи за тази малка промяна, когато очевидно всички нямат търпение да узнаят резултатите си. Но сега би било редно да приветствам на подиума третия от моето „златно трио“ — Сет Корион, син на Калтъс Корион, фелдмаршал от Юга.
По-сдържани аплодисменти отекнаха тук-таме из залата. Аларон се замисли за причината — дали хората помнеха Корион от времето на Бунта или просто знаеха какъв малък страхлив позьор е всъщност Сет? Щеше да е хубаво да е заради второто, колкото и малко вероятно да е, призна си Аларон.
Гавий се посуети малко и около Сет, макар думите му да не бяха толкова възвишени, колкото отправените по адрес на Малворн и Франсис. Отбеляза, че генерал Корион не е могъл да дойде на церемонията по същия повод, който задържаше и губернатора извън града.
— Сигурно е нещо много важно — Аларон дочу как някой прошепна.
Сет изглеждаше скован и блед, когато се поклони пред великия магистър, за да получи златната си звезда.
Не трябваше да си мигнал, Корион, мислеше си мрачно Аларон, припомняйки си как съученикът му се срина по време на изпита по оръжия. Чудя се кого ли е подкупил величавият фелдмаршал, за да не скъсат сина му.
Тримата дипломанти стояха един до друг до трона, без да се поглеждат. Аларон се зачуди дали наистина се разбираха толкова добре. Големите самочувствия винаги се сблъскват, казваше баща му, винаги щом видеше заедно неколцина властни мъже.
Гавий продължаваше с Борон Фънт, който, разбира се, щеше да работи за Църквата. След това бе ред на Грон Кол, който се подсмиваше самодоволно, сякаш току-що е изиграл страхотно всички присъстващи — но нито един от „приятелите“ му не му стисна ръка сега, когато пътищата им вече се разделяха. А и той не показа да го е грижа.
Гавий отново помоли за внимание:
— Дами и господа, искам да поканя Аларон Мърсър.
Сърцето на Аларон подскочи. Той пристъпи напред с усещането, че въздухът наоколо започва да се точи като меласа. Лица се извръщаха с любопитство да видят кой бе следващият кандидат, разнесоха се аплодисменти от учтивост. Той се поклони на краля като на сън и застана очакващо пред Гавий — искаше просто да се приключи. Дръж се естествено, сведи почтено глава. Погледът му срещна баща му, който му кимна окуражително.
— Дами и господа, ученикът Аларон Мърсър, маг от трети ранг, заслужи бронзова звезда за усилията си по време на изпитите.
Слава богу! Аларон успя да се усмихне, но Гавий продължи:
— Но нашите ученици трябва да преминат и през един друг изпит — гласът му стана сериозен. — И това е изпитът на характера. В случая с Аларон Мърсър имаме младеж, чийто буен нрав, безочливо поведение, атеистични наклонности и груби обноски го правят непристоен за притежанието на амулет или службата за империята. Затова и ние оттегляме амулета си и обявяваме Аларон Мърсър за провален маг. По волята на Короната му забраняваме да използва гносиса или да притежава амулет оттук насетне.
Всички в залата зяпнаха напълно изумени. Коленете на Аларон омекнаха. Единствено убеждението, че халюцинира, му помагаше да не се свлече на земята. Но Гавий изглеждаше напълно плътен и реален, когато се изправи, посочи го заклеймяващо и обяви гръмогласно присъдата му:
— Аларон Мърсър, империята и Кор те отричат! Напусни незабавно!
В залата се възцари пълна тишина. Всеки поглед бе върху него. От години не бяха скъсвали някого и определено никога не бяха изтъквали подобни основания. Аларон усети как земята под краката му изчезва, едновременно се носеше във въздуха и падаше надолу, изложен на показ пред всички осъждащи погледи. По лицето на Малворн се разля самодоволство. Франсис Доробон сияеше, изражението му излъчваше злорадо щастие. Сет Корион го гледаше с ококорени очи, сякаш бе видял мъртвец да се изправя от гроба си.