В този момент се разнесоха виковете на Ван Мърсър:
— Гавий, мазно лайно такова, не можеш да го направиш! Покажи ми разрешителното си! Покажи ми какво ти дава правото на подобно нещо! Предизвиквам те, чревоугодно пиянде такова — покажи ми!
Надигнаха се и други гласове, но Аларон не разбираше какво казват. Ушите му свиреха, думите не означаваха нищо. Отправи празен поглед към месестото лице на директора, а след това и към обърканото и безсилно изражение на краля. Беско се хилеше ликуващо и сочеше с пръст вратата. Нечии ръце го хванаха за раменете, тъкмо когато го обзе внезапен пристъп на ярост, накарал го да се впусне напред, но стражите вече го държаха здраво и го теглеха извън залата, към обширната празнота на приемното помещение. Видя как теглиха и баща му до него, но той не се съпротивляваше, а само крещеше:
— Ще се погрижа да те уволнят, Гавий!
Стражите ги пуснаха в началото на стълбите. Баща му го прегърна.
— Ще се борим с това, сине, обещавам ти. Не могат да направят подобно нещо, не и на основа оценка на характера. Ще се обърна ако трябва и към губернатора — той притисна Аларон към себе си.
Аларон усети как стомахът му се преобръща. Пред очите му се носеха лицата на чистокръвните, физиономията на Беско и самодоволната усмивка на Гавий. Замисли се за губернатор Вълт, също един от чистокръвните. Щеше ли да му пука за несправедливостта към един четвъртак, син на търговец? Никога няма да ме пуснат да завърша.
Ван Мърсър се бори със зъби и нокти за сина си, но Люсиен Гавий отказваше да се срещнат, а от Съвета го спъваха на всяка крачка. От изгубените часове в опити да се срещне с членове на Съвета пострада и работата му. Семейство Уебър се оттеглиха от приятелския му кръг, както, за негово изумление и болка, направиха и всички останали семейства на магове, с които дружаха. Бе смятал много от тях за истински приятели.
Рамон бе получил минималната оценка, за да завърши и то при условието, че се присъедини към някой легион по времето на Походите и служи в армията за четири години. Стоеше с Аларон почти през цялото време. По-късно той разбра, че го е правил, за да е сигурен, че няма да се нарани, както почти всички провалили се магове постъпваха. Но Рамон нямаше как да остане завинаги, трябваше да се върне в селото си в Силация, за да види майка си и да уреди необходимото преди да започнат задълженията му в легионите.
— Ще са ме оженили още преди да съм стъпил на родна земя — пошегува се Рамон преди да тръгне, но това само напомни на Аларон, че Уебър бяха прекратили всякакви преговори с тях. Не можеше да се накара дори да изпрати приятеля си.
Фестивалът за рождението на Кориний отмина. Ван купуваше подаръци от името на Аларон, защото момчето нямаше смелостта дори да напусне къщата. Навън не обичаха провалилите се магове, те бяха лесна мишена за побойниците в околността и не получаваха никаква закрила от властта.
Когато Ван най-накрая успя да приклещи кмета, той му каза да спре да губи времето на съветниците и да създава тревоги на градската управа. Той си тръгна ядосан, заклевайки се, че ще се обърне директно към губернатора, когато той се върне от Зимната резиденция. Аларон се сви на кълбо под чергата пред огнището им и затвори очи. Лежа там с часове, докато огънят не изгасна.
12.
Военен съвет
Гносисът
Гносисът е силата на Бог, дарена на маговете, за да поддържат вярата в Кор.
Свещена книга на корианството
Силите на маговете произтичат от самия Шайтан.
Калистам, Свещената книга на Амтех
Гносисът е вид инструмент. Не разполагаме с доказателства, че Кор или което и да е друго божество са замесени при откриването му или че която и да е божествена сила упражнява морален контрол над носителите му.
Елена виждаше как ден след ден Сейра се променя, с отговорността, падаща върху плещите ѝ. Помагаше ѝ с каквото може, но момичето беше принудено да се справя с прекалено много нови предизвикателства, решения и сътресения. Борса се превърна в нейна втора майка, бършеше сълзите ѝ на тъга, безпомощност и гняв и държеше Тимори настрана, щастлив и далече от сестра му, когато тя имаше нужда да се съсредоточи върху наложителните задачи. Жената някак познаваше и точно кога Сейра имаше нужда да види братчето си, да го прегърне силно и да го успокои. Но успокоението идваше все по-трудно, докато липсата на вест от Брокена се проточваше със седмици.