Според законите за наследяването Тимори заемаше по право кралския трон, като по-големите му сестри оставаха негови законни регенти, докато не навърши шестнайсет години — законите обаче се нуждаеха и от меч, който да ги наложи, а голяма част от армията на Нести бе останала в Брокена при Олфъс. Междувременно Паоло Кастелини имаше задачата да подготвя Нести за война. С нестихващ ентусиазъм, той се хвърли в обучението на мъжете си. Беше наредил да оцветят всичките мишени за стрелците в цветовете на флага на Горгио, на войниците им се харесваше.
Лоренцо се възстановяваше бързо благодарение на изцелителния гносис на Елена. Тя се радваше на бързото му оздравяване, но се притесняваше, че той бе започнал да вижда общото им изпитание като нещо, което ги свързва. Не му позволи да я целуне отново, въпреки че той не спря да се опитва. Сама не разбираше защо се съпротивлява, особено когато знаеше, че Гървон и Вейдия са заедно, но просто не искаше да се подаде на изкушението. Тогава щеше единствено да се възползва от привързаността на Лоренцо.
По собствено предложение, Харшал али-Асам се превърна във връзката им с джафите. Когато между римонските родове избухваше неразбирателство, джафите обикновено с радост наблюдаваха свадата, а след това се съюзяваха с победителите.
— Сега е различно — каза той на Сейра, потривайки нервно гладкото си теме и ѝ описа плана си да привика джафите на страната на Нести както си му е редът. — Горгио няма и да заподозрат.
Горгио мразеха джафите и ценяха високо собствената си „расова чистота“, дори и тя да ги правеше негодни за кандидати на трона.
— Ще си има своята цена обаче — предупреди Харшал. — Ако успея да ви набавя подкрепата на джафите, то тя няма да бъде безусловна.
На следващия ден, получил съгласието на Сейра, той изчезна в пустинята.
— Нека да разберем кой са нашите приятели сега, когато обстановката в Брокена е напрегната — отсече Сейра и изпрати свои пратеници не само към Брокена, но и към Локтис, Бароз и дори към крепостта Крак ди Кондотиори. Вестителите бяха собственоръчно подбрани от Паоло, а Елена ги наблюдаваше във водна повърхност, проследяваше движението им чрез гносиса си, докато разстоянието помежду им прекъснеше връзката. Преди пратениците да се завърнат обаче, се появи група бежанци, сред които и високопоставени държавници на Нести, с разказ за убийството на краля и настъпилото нашествие. В малките часове на нощта войниците на Нести били изненадани и надвити от армията на Горгио, без дори да подозират, че се е намирала толкова наблизо. Оцелелите били оковани във вериги и изпратени на север в мините на Горгио.
Бежанците потвърдиха съдбата на краля: Олфъс Нести беше мъртъв, а Алфредо Горгио се бе настанил в Брокена с войската и поддръжниците си. Той съобщил пред кралския двор, че Сейра и Тимори също са мъртви и народът бе останал скован от ужас. Засега страхът поддържал мира, а присъствието на Гървон Гейл, Рът Сордел и някакви други магове, с които той пристигнал, подсилвало смута.
За тяхна радост, Солинда беше жива, но войниците разказаха, че се е спогодила с този нов режим.
— Принцесата се е продала на Горгио — измърмориха те мрачно, разказвайки как Солинда е танцувала с Фернандо Толиди в двореца, а красивият рицар всяка сутрин излизал от спалнята ѝ.
Елена се опита да успокои Сейра:
— Съществуват десетки начини да използваш гносиса, за да прелъстиш някого, Сейра. Не губи вяра в нея.
Но ясно виждаше как вярата на Сейра в сестра ѝ се разколебава. Законно Солинда също бе регент и беше много възможно Горгио да я използват, за да оправдаят легитимно присъствието си там.
Сейра създаде нов регентски съвет. В него бяха назначени Елена, Паоло, Харшал али-Асам, както и Лоренцо, новият началник на личната ѝ охрана. Срещнаха се в заседателната зала на Крак ди Фаради, въпреки че дори през стените проникваше шумът от възстановителните дейности след вилнеенето на Самир из крепостта. Елена и Сейра оставиха мъжете да се настанят по местата си, преди да влязат в залата. По бузите на Елена бяха размазани два кърваво червени отпечатъка от устни, които привлякоха погледите на присъстващите — първо любопитни, а след това изпълнени с разбиране.
Няколко благородници от Нести, които бяха успели да избягат след преврата в Брокена също бяха там: Пита Розко — оплешивяващият и приветлив управник на хазната; навъсеният Луиджи Гиновиси — разпоредник на семейните приходи и пълна противоположност на оптимистичния Розко; граф Пиеро Инвейльо — заможен принц-търговец, с голям опит и трезва преценка и сър Лука Конти — рицар с посивели коси, представител на благородниците земевладелци, той бе извел в безопасност със себе си много от войниците на Нести след покушението в Брокена. Синьор Иван Прато, млад интелектуалец и солански друид, седеше срещу подозрителния и докачлив проповедник Акмед ал-Истан. Надяваха се скоро да присъстват и други джафи от Рибан и Либис, но това зависеше от Харшал, който тъкмо се бе завърнал, изморен, но доволен.