Настъпи внезапна тишина и Елена погледна воина изпитателно:
— Какво искате да кажете с това, сър Лука?
Възрастният рицар я погледна право в очите:
— Вашите „колеги“ убиха нашия крал. Рът Сордел сега е дясната ръка на Алфредо Горгио. А ето, че и вие сега сте сред нас, точно както Сордел беше неотлъчно до крал Олфъс — той вдигна заплашително пръст към нея. — Знаехте ли за тези кроежи, доня Елена?
Всички очи се извърнаха към нея. Елена пое дълбоко дъх, изпъна спокойно ръце и отвърна:
— Справедлив въпрос — все пак врагът беше този, който ми плащаше. Но нека да подчертая следното: беше. Нямах представа, повече от когото и да е тук, за случилото се. Смятах, че властта на Нести е непоклатима. И се кълна пред всички ви: нямах ни най-малка представа, че той крои подобно нещо.
— Той? — повтори озадачено граф Инвейльо. — И кой е този „той“? — попита, въпреки че знаеше много добре за кого става дума.
— „Той“ е Гървон Гейл, графе.
— Бившият ви работодател? — запита риторично граф Инвейльо.
— Точно така.
— И любовник — добави той и из масата се разнесе тихо неодобрение.
Елена усети как поруменява, въпреки че бе очаквала подобна забележка.
— Не, всичко между нас приключи много отдавна.
— „Много отдавна“ казвате. И кога за последно си легнахте с него?
— Преди година или повече — той вече си има друга, която честно казано може да си го държи колкото иска, лъжливия му негодник.
— Беше ли крал Олфъс осведомен за връзката ви?
— Вероятно — вие очевидно сте — отбеляза тя хапливо. — Но аз така и не разбрах за планираното нападение. Интересно защо вие не сте го предвидили?
— Може би защото никой не ми го нашепна на ухо в леглото ми — отвърна графа. — Да, виждам, че сте все още тук, доня Елена, и разбирам, че се сражавахте и убихте Самир Тагуейн — но как да знаем ние, че той не е бил просто една заменима пионка във вашите схеми? Как да сме сигурни, че това не е поредната ви хитрина, с която да спечелите доверието ни, за да ни измамите отново? Знам, че Гървон Гейл е достатъчно проницателен и подобен кроеж не би му бил чужд — тогава каква гаранция да имаме ние, че продължаващото ви присъствие тук не е част от неговия основен замисъл?
Той се огледа около масата, много глави се поклащаха, някои по-спокойно, други по-енергично.
Лицето на Сейра бе строго и изопнато:
— Елла спаси живота ми, както спаси и Лори и Тими — с очите си видях какво направи! — извика тя, а Лоренцо кимаше енергично в съгласие. — Губим си времето, граф Инвейльо. Аз вярвам напълно на Елена, трябва да ѝ се доверите и вие — тя се отказа от всичко, което притежава, за да остане тук. Изгуби цялото си богатство, захвърли го, за да защити мен и моя брат. Заслужава доверието ни. Тя има моето доверие.
Инвейльо се намръщи:
— Наистина ли се е отказала от състоянието си? Ако го държи мъжът, за когото тя твърди, че вече не е неин любовник обаче, то предполагаемото „загубено“ може много лесно да се възстанови.
Елена удари по масата и се изправи.
— Много добре. Ще оставя защитите непокътнати. Ако искате съвета ми относно враговете ви и действията им, можете да ме потърсите. А ако не ми вярвате, решавайте си сами. Аз оставам в служба на Сейра и Тими. Останалите от вас — правете каквото си знаете.
— Стой! — отсече Сейра. — Аз решавам кой ще влиза и напуска тук: аз съм регент! Зарекла си се в служба на мен, така че аз решавам кога да си тръгнеш или останеш — погледът ѝ премина през всички, всяка клетка от нея засвидетелстваше, че е дъщеря на баща си. — Едно да е ясно: доня Елена е мой доверен защитник. Без присъствието на някой маг тук, тази среща не може да бъде запазена в тайна — спомнете си защо татко въобще нае магове да работят за него! Без Елена сред нас, като нищо можем да поканим Алфредо Горгио да се присъедини още тук и сега — тя вдигна поглед към Елена. — Вчера вечерта тя се закле във вярност към Нести както пред друид Прато, така и пред проповедник Акмед и то с най-висшите и свещени кръвни клетви пред Ахм и пред Сол. Аз управлявам живота ѝ, аз решавам на кого да дам ръката ѝ в брака, аз отсъждам богатството ѝ. Всички ли разбраха добре? Елла е една от нас, до смъртта си — тя посочи кървавите отпечатъци от устни на бузите на Елена. — Желаете ли тя да се закълне отново пред всички вас?
Мъжете измърмориха нещо под носа си, тръскайки глави. Сейра направи жест към Елена да седне и тогава тя срещна погледа на Инвейльо, който ѝ кимна много леко. Добре, много добре. Разговорът беше протекъл точно както го бяха планирали от по-рано: ако Елена смяташе да им бъде полезна, беше необходимо да се премахнат всякакви възможни съмнения на мъжете относно нейната преданост. Съзнанието ѝ я отнесе отново в предходната вечер — ароматът на тамян, ножът, прорязал китките ѝ. Отдавам живота си на Нести. Решението не беше трудно, всъщност беше го направила още в момента, в който се опълчи на Самир. И все пак беше изпитала почти набожна радост, когато наля кръвта си в семейната чаша за причастия на Нести и загледа как Сейра отпива от нея и докосва кървавите си устни в двете ѝ бузи. За римонците не съществуваше по-висше обвързване. Да се усъмни в господарката си вече означаваше да се усъмни в самия Сол.