В стаята настана тишина. Елена потрепери: чувстваше се като че ли Олфъс Нести говори чрез устните на дъщеря си отвъд гроба си. Сейра ги наблюдаваше, опитваше се да предвиди реакциите им. Пита Розко, който досега не бе изрекъл много, кимаше бавно. Луиджи се мръщеше. Лоренцо и Харшал разменяха погледи на взаимно съгласие.
Най-сетне Розко проговори, потривайки закръглената си брадичка замислено:
— Е, какво би могло да обедини Нести и джафите, проповеднико? И каква ще е цената?
Акмед присви очи:
— Добре казано като за човек на парите, господин Розко. Но не за монети ви говоря аз: говоря за вяра и братство, за равенство пред законите и пред Ахм. И преди ни откупуваха със злато, но то винаги свършваше обратно в хазната на римонците. Даряваха ни земи, които по право са наши и никога не са били ваши, че да ги раздавате. Римоснките дарове винаги пристигат с някаква цена! Това, което ще затвърди връзката между Нести и джафите, трябва да е по-основополагащо, и въпреки че ще започне във върховете, трябва да достигне и обикновения човек.
— Нека Нести приемат амтехианската вяра. Нека принцесата се омъжи за джафи принц и му роди амтехианска челяд. Нека римонците споделят тайните на своите лозя, маслинови насаждения и мини, които ги правят така заможни! Нека римонски хляб нахрани бедните джафи. Нека металът от римонските мини достигне и до броните на нашите емири. Нека заграбените земи бъдат върнати или поне продадени на достъпна цена. Нека римонци и джафи се присъединят към братята ни в Кеш и заедно да изчистим земите ни от неверниците. Ето така могат да се спечелят сърцата на джафите, така най-сетне ще бъдем един народ.
Сейра се намеси, прекъсвайки отворените в готовност за коментар уста на присъстващите:
— Почакайте за минутка, господа. Помислете добре върху думите на проповедника и след това изразете добре преценените си отговори, а не просто моментните емоции.
Елена наблюдаваше и се чудеше къде се бе дянала нейната нежна млада принцеса. Сейра се държеше като някакъв сенатор от Рома, не като непорочна млада дама. Но тази част от нея винаги бе съществувала, проявявайки се в начина, по който командваше близките си, в начина, по който попиваше всяка дума на баща си. Излизаше наяве и в дългите ѝ разговори с Елена за несъвършенствата и неправдите на този свят, докато седяха в кръвната кула, заобиколени от свитъци с философски мисли или речи на римонски сенатори, писания за делата на императори и религиозни трактати. Тя винаги се отдаваше на размишления. Просто до сега дори не подозирах за лидера, който се крие в нея. И се обзалагам, че няма да иска да се откаже толкова лесно от този си пост, дори когато времето настъпи…
Веднага щом минутата приключи, граф Инвейльо вдигна ръка.
— По никакъв начин няма как да раздадем оръжие и доспехи на джафите. Добивът от мините ни стои в основата на властта ни — ние ги открихме, ние ще си прибираме добитото. Нашите воини трябва да разполагат с по-добра екипировка, за да компенсират числената си недостатъчност. Всичко това е невъзможно! Пагубно за нас! — изрече той разпалено към проповедника.
Друид Прато изрече спокойно:
— Вярата на човек идва от сърцето. Всички деца на Нести се докосват и до двете ни религии. И изборът им е соланската вяра — тя е в сърцата им — обясни той с усмивка на едва доловимо превъзходство. — Разбира се, не възразявам срещу обучението им и в двете вери, но изборът трябва да си остане техен.
Пита Розко се мръщеше:
— Не виждам как бихме могли да изхраним всички. Ние от Нести винаги сме се гордеели с щедростта си към бедните. Раздаваме им хляб и вода от кладенците си. Ако джафите не могат да го оценят… — той сви рамене в знак на безпомощност.
След това проговори Лоренцо:
— Доколкото знаем, преди да бъде убит, кралят смяташе да се присъедини към шихада. Но сега, дори и да искахме да си навлечем гнева на рондийските легиони и бойните магове, сме безсилни да го направим, не и преди да пропъдим Горгио от Брокена. Запазването на неутралитет може и да не се нрави на никого от нас, но благоразумието го изисква.