— Ще използваме главите си, това ще направим. Трябва да разсъждаваме правилно — каза Маги. Пусна ръката на Сам, като се надяваше, че той ще я изслуша. — Не вярвам да отведат и нас. Норман бе ранен и заради това го отведоха в храма. Ние не сме ранени.
— Може и да си права — отвърна Сам и погледна Денал, застанал на пост до вратата. — Ами с него какво ще правим? Те отвеждат и деца.
— Денал е минал пубертета. За инките той е пълнолетен. Не вярвам да е застрашен.
— Ти обаче забеляза ли как го гледат, когато минава покрай тях? Сякаш проявяват едновременно любопитство и обърканост.
И страх, помисли си Маги. Реши обаче да не споделя това със Сам.
— Приближават се хора — обади се Денал откъм вратата.
Маги също ги чу. Тези хора не се криеха. Чуваше се бъбренето на много възбудени гласове. Някои пееха.
— Какво става? — обърна се Сам към Денал.
Денал повдигна рамене, но Маги забеляза, че ръката, с която придържаше тръстиковата рогозка, трепна. Сам положи ръка на рамото на момчето, за да го успокои, а с другата взе карабината. Вече въоръжен, отдръпна завесата. Излезе навън. Имаше решителен вид.
Маги побърза да се присъедини към тях. Не искаше Сам да направи нещо необмислено.
Слънцето бе залязло. Нощта бе обхванала цялото селище, докато обсъждаха съдбата на Норман. В къщите бяха запалени факли, които засветиха като звезди. Пълната луна над главите им бе единственият друг източник на осветление.
Съседният площад започна постепенно да се изпълва с инки. Някои бяха с факли, а други носеха кремъци и ги удряха един о друг, с което произвеждаха искрици, наподобяващи светулки. Отново се чу ритмично барабанене и няколко инкски жени започнаха да танцуват. Туниките се виеха около краката им. В центъра на площада изведнъж пламна огън.
— Още едно празненство — каза Маги.
Един от мъжете с кремъците се доближи до тях и ги дари с белозъба усмивка. Започна да удря кремъците в такта на барабаните. Разнесе се и звукът на флейти и тръби.
— Докарват го като Четвърти юли — промърмори Сам.
— Определено са решили отново да празнуват нещо — съгласи се Маги. — Какво обаче?
От шокираното изражение на Сам съжали, че бе произнесла последните думи. Приближи се до него, тъй като знаеше какво мисли. Маги също бе изучавала културата на инките. След кърваво жертвоприношение винаги следваше празненство. Поднасянето на човешки жертви бе причина за радост.
— Не знаем дали това има нещо общо с Норман — разсъждаваше Маги.
— Не знаем и дали няма — изръмжа Сам.
Денал, който не се бе отдалечил от вратата, внезапно пристъпи крачка напред.
— Погледнете! — каза.
Хората, изпълващи площада, започнаха да се разпръсват при появата на една самотна фигура, облечена в жълта дреха и черно наметало, закопчано на рамото. Човекът бе леко замаян и се клатушкаше като пиян.
— Това е Норман! — извика удивено Сам.
— Той е, за Бога! — въздъхна Маги и стисна Сам за рамото.
Двамата се спогледаха, преди да се затичат към Норман. Оживлението около тях нарасна. Музиката и песните станаха по-шумни, танците — по-бурни. Преди да стигнат до Норман, пътят им бе препречен от Камапак. На светлината на огньовете татуировките на шамана приличаха на паяжини. Представляваха абстрактни символи на властта и странни пернати дракони… Сам се опита да се прицели в него с пушката си, но Маги му попречи.
— Първо го изслушай.
Шаманът започна да говори с тържествен глас, а Денал — да превежда.
— Твоят приятел бе възприет като достоен мъж от боговете на ханан пача. Сега вече е „айлу“, член на племето на Сапа Инка.
— На кого? На Сапа Инка ли? — попита Маги, без да отдръпва ръка от пушката на Сам.
Шаманът обаче вече се отдалечаваше, след като им даде знак да отидат при Норман. Фотографът най-после ги забеляза. Махна им вяло с ръка и се затътри към тях. Лицето му бе бледо. Не пепеляво, като на жертва на болест или треска, а именно бледо, като на шокиран човек. Сам бързо отиде при него. Маги и Денал останаха при шамана. Камапак наблюдаваше срещата им с нескривано удоволствие. С помощта на Денал Маги повтори въпроса си:
— Кой Сапа Инка? — Не бе допускала, че това малко селце може да има за вожд изтъкната личност, да не говорим за някого от легендарните божествени владетели на инките. — Кой е вашият Сапа Инка?
Шаманът се намръщи, когато Денал преведе думите и, и произнесе отговора си бавно. Момчето го изчакваше търпеливо.
— Той каза, че вече ви е съобщил името на Сапа Инка. Инкари. Живее в Храма на слънцето.
— Инкари? — Маги си спомни за обезглавения крал. Присви вежди от почуда. Разговорът им бе прекъснат от появяването на Сам и Норман.