— Няма да повярваш — каза Сам и кимна към Норман. — Покажи и.
Норман отметна своето наметало и оголи коляното си. Маги се наведе към него, но не видя нищо обезпокояващо.
— Не виждам какво… — започна и изведнъж и просветна. Видяното я шокира като гмуркане в ледена вода в горещ ден. — Света Дево!
Коляното на Норман бе излекувано. Всъщност щеше да бъде неточно да се каже, че е излекувано. Нямаше и следа от раната от куршум. Нямаше разкъсвания и белези. Все едно, че въобще не е бил раняван.
— Дори и това обаче не е най-изумителното — каза Норман на Маги и Сам.
— Кое тогава? — попита тексасецът. Норман вдигна ръце към лицето си. — Очите ми — каза.
— Какво е станало с очите ти? — попита Маги. Забеляза, че фотографът вече не носеше вечните си очила с дебели стъкла. — Мога да виждам без очила. Зрението ми е съвършено — отвърна Норман и огледа площада.
Тъкмо студентите да реагират, Камапак вдигна ръце и проговори. Думите му, които се отразиха от каменните стени и изпълниха площада, бяха отправени не само към тях, а и към цялото събрало се там инкско племе.
— Какво каза? — обърна се Сам към Денал и прибра пушката си. Преди момчето да отговори, Норман го изпревари:
— Тази нощ, когато луната достигне зенита, ще се появи Сапа Инка. След дълги векове отсъствие той ще слезе от златния си трон и ще навести народа си. Камапак посочи групата студенти. Норман продължи, вече с известно удивление: — Това е бъдещето на нашето племе. Те ще отведат Инкари в кай пача, в средния свят. Кралството на инките ще се възроди.
Насъбралите се инки посрещнаха тези думи с овации.
Единствено студентската група остана безмълвна. Сам бе зинал от удивление, а и Маги също не знаеше какво да каже. Как Норман разбра какво е казал шаманът? Денал се приближи до Маги, без да отмества уплашен поглед от Норман. Фотографът вдигна рамене.
— Не очаквайте да ви дам обяснение, приятели. По испански ме скъсаха още в първи курс.
Докато празненството продължаваше, Сам и Норман седнаха на стълбището пред площада. Сам търсеше отговорите.
— Кажи какво ти се случи. Какво представлява Храма на слънцето?
Норман поклати глава и прокара пръст по коляното си.
— Не знам.
— Как така не знаеш? — попита Маги. И тя се бе разположила близо до Норман, докато Денал бе седнал на едно по-ниско стъпало и наблюдаваше празненството. Момчето допушваше една от последните си скъпоценни цигари. При всяко дръпване върхът и се разгаряше като факел. След преживения ужас Сам не смееше да го укори за този му единствен порок.
— Как изглеждаше Храма? — продължи да настоява Маги.
— Там е работата, че просто не знам — отвърна Норман с тревожен и сърдит глас.
— Какво знаеш в такъв случай? — попита Сам.
Норман се извърна встрани и лицето му се освети от светлината на пламъците.
— Спомням си, че ме измъкнаха от леглото ми. Опитах се да окажа съпротива, обаче бях твърде слаб и само успях да сритам един-два пъти нападателите си. След това двама войници ме повлякоха не особено деликатно по пътека, водеща на юг. След четирийсет и пет минути достигнахме южната стена на конуса и другият голям вулкан надвисна над нас. Пътеката стана стръмна и изведнъж видях тъмен процеп в скалната повърхност. Това бе тунел в склона на вулкана.
— Накъде водеше? — попита Сам и се опита да погледне Норман в очите.
— Не знам, обаче в дъното му се виждаше светлина, в това съм сигурен.
— Може би има връзка с другия вулкан — изказа предположение Маги. — Може би е пътека към ханан пача на инките. — Какво друго си спомняш? — продължи Сам.
Норман бавно поклати глава.
— Спомням си, че навлязохме доста навътре в тунела, докато достигнахме една странична пещера. Там се виждаше светлината на факли. Когато се приближихме до нея, оттам излезе човек, който поздрави тези, които ме отвлякоха, с повдигане на жезъл — завърши фотографът и се намръщи.
— А след това?
— След това вече не помня нищо. Следващото нещо, което си спомням, е, че ме изведоха от тунела и че лъчите на залязващото слънце ме заслепиха. И че бях облечен в това. — Норман докосна туниката си.
Маги се отпусна на стълбите и се опита да си обясни разказа на Норман.
— Отгоре на всичко започна да разбираш езика на инките. Може би са те подложили на хипноза и заради това ти се губи време. Обаче лечението, имам предвид коляното и очите, е нещо напълно недостижимо за медицината на Запада. Бих казала, че е магическо.
— Не вярвам в чудеса — намръщи се Сам. — Съществува някакво обяснение и то се намира в този храм. Норман, ти спомняш ли си пътя дотам?