— Аз съм Инка Инкари — каза им на английски с дрезгав и гърлен глас. — Добре дошли. Нека Инти ви опази със светлината си.
Сам остана на колене. Бе твърде изумен от чутото, за да помръдне.
Кралят удари два пъти по камъка с жезъла си и го вдигна високо. При този жест всички присъстващи нададоха радостни възгласи. Мъжете и жените се изправиха, барабаните затрещяха и звуците на флейтите и малките барабани също не закъсняха.
Сапа Инка не обърна внимание на това оживление и отпусна жезъла.
От тълпата, подобно танцуващ призрак, се яви Камапак. Лицето на шамана сияеше от благоговение. Татуировките му едва ли не започнаха да светят.
— Qoylluppaj Inkanq Inti Yayanchis — изрече, поклони се ниско и продължи да говори. Дори без превод стана ясно, че Камапак си изпросваше някаква милост от краля.
След като шаманът приключи, Сапа Инка го удостои с кратък отговор и с ръка му даде знак да се махне. Усмивката на шамана стана още по-широка, тъй като очевидно молбата му бе удовлетворена, и се отдалечи. Кралят кимна делово на групата на Сам, като задържа поглед малко по-дълго единствено върху Денал. После се обърна и последва шамана, тръгнал към тълпата от празнуващи хора.
— Струва ми се, че издържахме проверката за годност — каза Сам, като възвърна нормалното си дишане.
— И ни беше казано да застанем в стойка „свободно“ — добави Маги.
— Какво си казаха? — обърна се Сам към Норман.
— Камапак искаше да разговаря насаме с краля — каза фотографът, като присви очи — за нас.
— За нас, в какъв смисъл? — смръщи вежди Сам.
— За нашето бъдеще тук.
На Сам това не му хареса. Видя как кралят и шаманът прекосиха площада и се запътиха към голямо двуетажно здание от лявата му страна.
— Какво ще кажеш за Сапа Инка? — обърна се към Маги.
— Очевидно е имал някакъв допир с външния свят. Понаучил е малко английски. Обърна ли внимание на лицето му? Навярно е пряк потомък на краля, изобразен на статуите.
— Приликата не ме учудва — каза Сам. — Тук живеят в затворен генен пул, така че никой не е разреждал кръвта на инките.
— Поне до нашето пристигане — отбеляза Норман.
Сам не обърна внимание на думите му.
— Защо обаче каза, че е митическият Инкари?
Маги поклати глава в недоумение.
— Кой е този Инкари? — попита Норман.
Маги набързо му разказа историята за обезглавения крал и за пророчеството как щял да възвърне славата на инките.
— Един вид, Второ пришествие — каза Норман.
— Точно така — потвърди Маги. — Това е ново свидетелство за християнско влияние. Ново доказателство за някакво западно присъствие тук.
— Щом са напускали долината, защо продължават да се крият? — попита Сам. Маги махна с ръка към Норман.
— Защото тук очевидно са открили нещо, свързано с живота им. Нещо, което им помага и лекува. Вулканичен извор или нещо подобно. Може би го охраняват.
Сам погледна Норман, а после отмести отново поглед към инкския крал, който влезе в дома заедно с Камапак. Всички загадки започваха и свършваха в Храма. Дано Норман успееше да си спомни какво бе се случило с него…
— Би ми било любопитно да присъствам на разговора им — промърмори Маги. Норман с кимване се съгласи с нея.
— А защо не го направим? — предложи Сам.
— Как? — попита Маги.
— Защо да не ги подслушаме? Нямат стъкла на прозорците. Норман разбира езика им. Кой може да ни попречи?
— Не знам кой — замисли се Норман. — Може би група мъже с копия.
— Не трябва да вършим нищо, което да предизвика недоверие към нас — предупреди Маги.
Сам обаче продължи да упорства. След като цял ден се бе тревожил за съдбата на Норман, не искаше повече да работи на тъмно.
— Ако шаманът и кралят обсъждат нашата съдба, искам да знам решението им — заяви той и взе пушката си.
— Трябва да обмислим тази идея — настоя Маги и докосна ръката му.
Сам се отдръпна от нея.
— Какво ще кажеш, Норман? — обърна се към фотографа. — Или предпочиташ да те закарат до олтара насила? Самият аз нямам желание да се женя.
— Добре. Щом поставяш нещата по този начин… — каза Норман.
Маги бе поруменяла от гняв.
— Не бива да постъпваме по такъв начин. Това е глупаво и освен това поставя под заплаха живота на всички ни. Сам също се разгневи.
— Това е за предпочитане, отколкото да се скриеш в някоя дупка — каза сърдито — и да се молиш на Бога да не те убият.
Шокирана, Маги се отдръпна от него и го погледна с болка в лицето.
— Мръсно копеле…
Сам внезапно съобрази, че Маги възприе думите му като намек за нейното преживяване в Ирландия; че се стреми да обори аргументите и за душевната и травма.