Докато Сам разсъждаваше по този въпрос, шаманът приключи историята си, а Норман я преведе от езика на древните инки.
— След като чужденците избягаха, храмът бавно сътвори ново тяло на Пачакутек. Инти предупреди нашия крал, че тези странни хора, дошли отвъд морето, са твърде силни и твърде много, и че той, Инти, трябва да бъде защитен. Заради това не направихме опит да разчистим пътя и го оставихме запечатан. Позволихме да бъдем забравени. Инти обаче бе обещал на Пачакутек, че ще настъпи ден, когато пътят ще бъде отново разчистен. Че ще дойде време, когато династията на инките ще се възроди. Заради нашата вярност ни бе обещано, след като този ден настъпи, не само да възвърнем собствените си земи, но и да притежаваме останалата част от света.
Погледът на Пачакутек се изпълни със страст и жажда за слава.
— Ще управляваме всички!
— Значи става дума за възраждането на Инкари в тайната му пещера — каза Сам.
Пачакутек даде гръб и на огъня, и на останалите.
— Така е. Народът ми след моето прераждане ме именува Инкари — Дете на слънцето.
— Кога ще бъде разчистена тази пътека към света.
— Когато боговете от ханан пача бъдат готови да се отправят на път — отвърна Пачакутек и махна с ръка към юг. — Дотогава трябва да живеем така, както ни нарежда храмът. Всички, които заплашват Инти, трябва да бъдат принесени в жертва.
Шаманът също им даде гръб. Норман спокойно преведе думите му, но лицето му побеля като платно.
— Тази нощ разкрихте своето безчестие, като се скрихте под покривалото на нощта. Призори, когато слънцето изгрее и Инти може да наблюдава нашата преданост към него, вие ще бъдете принесени в жертва на нашия бог. Вашата кръв ще обагри площада. — Шаманът даде знак с дясната си ръка.
Сам се изправи на крака рязко, но недостатъчно бързо. От близките стаи изскочиха стражи и се нахвърлиха върху тях. Сам се опита да окаже съпротива, но безуспешно. Пушката му падна върху каменния под. Разтревожените папагали нададоха крясъци.
— Не! — изкрещя Сам, но шаманът и кралят не ги погледнаха, докато стражите ги извеждаха.
Маги, облечена в панталона си и ризата, се бе скрила зад стената. Затаила дъх, наблюдаваше как отвеждат Сам и Норман. Мили Иисусе, какво да правя? Изруга наум твърдоглавието на тексасеца. Хвърляше се слепешком към опасността. Обърна се и се облегна на каменната стена. Бе чула по-голямата част от думите на Пачакутек и Инкари и знаеше, че няма как да ги измъкне от тази бъркотия.
Добре, че успя да скрие Денал, преди да дойде тук. Бе и направило впечатление внезапното секване на музиката на площада. Стана свидетел на задържането на Сам и Норман. Макар инстинктът и да подсказваше, че трябва да избяга с Денал колкото се може по-далеч и по-бързо, тя се удържа от това. Не можеше просто така да ги изостави, без да се опита да им помогне. Каза на Денал да се скрие в джунглата и да не се показва. После се върна тук, за да се опита да научи нещо за съдбата на приятелите си.
Разбра какво се бе случило. Надникна през отвор с формата на звезда. Дворът бе пуст. Кралят и шаманът си бяха тръгнали. Единствената причина, поради която Маги все още не се бе махнала оттам, бе карабината на Сам. Ако щяха да търсят помощ, това оръжие щеше да и потрябва.
Ослуша се и се огледа, за да чуе гласове или долови движение. Мястото изглеждаше пусто. Ръцете и потрепериха от страх, когато се замисли върху това, което щеше да предприеме. Ухапа устната си, за да не позволи на страха да проникне в сърцето и. Сам и Норман зависеха от нея. Пое дълбоко дъх, залови се за стената, приповдигна се и прехвърли крак през оградата. С още малко усилия зае позиция за скок.
Сърцето и туптеше лудешки. Маги скочи в двора. Синьо-жълт папагал разроши перушината си и я погледна. Маги нареди мислено на птицата да не вдига шум и се затаи зад храсталаците. Пушката бе само на десет метра от нея. Трябваше просто да прекоси откритото пространство, да грабне пушката и да прескочи отново стената.
Всичко изглеждаше лесно, но краката и започнаха да треперят. Знаеше, че трябва да започне да действа веднага, за да не изпадне в паника. Стисна юмруци и се затича към пушката. Тъкмо когато я хвана, чу гласове зад гърба си. Някой се връщаше! Застина като сърна, осветена от автомобилни фарове. Бе парализирана от страх. Не бе в състояние нито да се движи, нито да мисли. Внезапно една от цепениците в огъня изпука. Силно, като сигнален пистолет.
Точно това и трябваше. Внезапният шум сякаш я освободи от страха и я отпусна. Грабна пушката и побягна, без да се интересува дали някой ще я чуе. Страхът сякаш и даде криле. За нула време премина през храсталаците и се прехвърли през стената. Потъна бързо в сенките, с пушка, притисната до гърдите. Гласовете зад нея станаха по-шумни. Като си поемаше въздух колкото се може по-тихо, извърна се и надникна отново в двора. Камапак и Пачакутек се завръщаха. Татуираният шаман отиде в центъра на двора и хвърли шепа прах в огъня. Отново се заиздигаха сини пламъци, които бързо угаснаха.