— Какво има? — попита Сам.
— Изглежда, че е дошъл да ни подготви за жертвоприношението. За да изпише разни ритуални знаци по телата ни.
Шаманът потопи пръст в червената боя и започна шумно да произнася молитва. След това взе каменния нож.
Норман проследи острието и пребледня. Обърна се към Сам, без обаче да изпуска от поглед Камапак.
— Какво друго ти каза? — попита Сам. Стори му се, че Норман не доизказва нещо.
— Преди изгрев слънце смята да ни отреже езиците. За да не обиждаме Инти.
— Браво — вкисна се Сам.
Камапак вдигна нож по посока на изгрева. Докато произнасяше молитвите си, над източния край на вулкана се подаде ръбът на слънчевия диск. Като отварящото се око на събуждащ се човек, помисли си Сам. В този момент разбра защо инките боготворят слънцето. Приличаше на огромен бог, надничащ в техния свят. Камапак поряза палеца си, за да приветства слънцето със собствената си кръв.
Сам знаеше, че животът му е в опасност, но все пак продължаваше с любопитство на наблюдава ритуала. Това бе древен инкски ритуал, внезапно оживяла древна традиция. Разгледа малките панички с бои. Червената се добиваше от корените на броша, синята, от индиго, лилавата, от смачкани мекотели.
Докато Камапак продължаваше да се моли, Норман внезапно застина. Сам вдигна поглед и забеляза как от една близка врата се появи фигура. Разпозна я веднага. Това бе Маги.
Промъкна се зад гърба на Камапак. Бе босонога, сякаш бе ловец или воин. Бе и въоръжена. В дясната си ръка държеше голяма дървена тояга.
Камапак вероятно бе усетил опасността, тъй като понечи да се обърне. Късно обаче. Тоягата на Маги се стовари с все сила върху слепоочието му. Ударът бе като при игра на бейзбол. Камапак падна на ръце, а после, и по лице, и дори не трепна. От косите му започна да струи гъста кръв.
Сам в продължение на няколко секунди не успя да реагира от изненада. Обърна се към Маги. И тя изглеждаше не по-малко удивена от собствената си постъпка. Тоягата се измъкна от пръстите и и издрънча върху камъните.
— Ножа. — Сам посочи с поглед застиналата фигура на шамана. После, последователно кремъчния нож и китките си.
— Имам си собствен нож — съвзела се, отвърна внезапно Маги и извади златната кама от пояса си. Бързо преряза въжетата, които стискаха китките на Сам.
Той веднага се изправи и ги разтри. После огледа Камапак. Шаманът не мърдаше, но гръдният му кош се повдигаше. Сам въздъхна с облекчение. Бе просто в безсъзнание.
След като освободи и Норман, Маги подаде на Сам златната кама. Помогна на фотографа да се изправи.
— Вие двамата в състояние ли сте да тичате?
— Щом трябва… — отговори утвърдително Норман.
Наблизо се чуха гласове. Един от тях бе разтревожен женски глас.
— Май ще ти се наложи — каза Маги.
И тримата едновременно понечиха да избягат, но бяха закъснели.
Площадът от всички посоки се изпълни с въоръжени мъже и жени. Сам и другарите му отстъпиха към центъра на площада и бяха обградени.
Сам забеляза, че Норман държеше в ръка каменния нож на шамана.
— Ако искат да ми отрежат езика, ще трябва първо да ме надвият — закани се фотографът.
— Къде е Денал? — прошепна Сам.
— Дадох му пушката, за да отвлече другите встрани и да мога да ви освободя. Трябваше да се срещнем в джунглата — отвърна Маги.
— Май нищо няма да се получи — каза Норман. — Погледнете натам.
Един от току-що появилите се войници държеше карабината на Сам в ръка. Гнусливо, сякаш бе отровна змия. Подуши цевта и и присви нос.
— Денал… — промълви Маги. Момчето не се виждаше никъде. Чуха сърдит глас зад себе си и се обърнаха.
Пачакутек премина през тълпата. Бе облечен съвсем официално, с короната и наметалото. Повдигна скиптъра си и първите лъчи на слънцето весело засияха върху него.
Кралят заговори бавно на инкски, а Норман отново се зае с превода.
— Заловихме пленниците. Инти очаква да му бъдат дарени. Съживете Камапак, за да можем, да удовлетворим боговете.
Три жени отидоха при шамана, наплискаха лицето му със студена вода и започнаха да го разтриват и да пеят. Ръцете му постепенно се раздвижиха. Малко след това отвори очи. Очевидно се сети за нападението срещу него, тъй като погледът му се изпълни с гняв. Разблъска жените и се изправи. Леко се олюляваше, но един войник му помогна да се задържи на крака. После шаманът с несигурна крачка се отправи към своя крал. Пачакутек отново заговори, този път на английски, като гледаше студентите:
— Да пролееш кръвта си за Инти е чест. Вие обидихте нашия бог със съпротивата си.
Слънцето вече се бе издигнало и сега осветяваше и самия център на площада. Сам извади камата си и тя проблесна на слънчевата светлина. Бе решил да не пролива кръвта си, без да се опита да стори същото с кръвта на своите нападатели. Вдигна ножа още по-високо. Съжаляваше, че не разполага с още по-страшно оръжие. С нещо, което да хвърли враговете си в ужас.