Маги вече държеше пушката в готовност за стрелба и Сам искрено се надяваше тя наистина да е добър стрелец, както казваше. Единственото им друго оръжие бе камата му. Никой не посмя дори да въздъхне, докато вървяха по пътеката. По едно време джунглата свърши. Там светлината бе малко по-силна. Сам даде знак на групата да спре. Трябваше да си изготвят план. Погледна Маги. Очите и бяха разширени от страх и тревога. Зад гърба и се бе свил Камапак. След малко се чу друг писък, който прониза джунглата като стрела. Раздаде се съвсем близо до тях.
— Помощ! — извика ужасен момчешки глас.
— Майната и на предпазливостта! — каза Сам и се изправи. — Натам. — Затича се по пътеката. Маги го последва.
След малко се оказаха в края на друго инкско селище. И в него имаше каменни къщи, изградени върху тераси и наполовина скрити в джунглата. Това обаче бе единствената прилика. Джунглата тук бе обградила селището и се опитваше да го погълне. Между каменните плочи бе поникнала горска растителност. Клоните на могъщо дърво бяха обгърнали почти напълно каменна къща с напукан покрив.
Улиците бяха пълни с отпадъци и нечистотии. В една уличка, подобно парчета стъкло, се търкаляха стари животински кости. По много от тях имаше остатъци от козина. Под краката им хрущяха останките на керамични съдове.
— За Бога, това е третият град! — каза Маги, като закри устата си с ръка.
— Какво? — прошепна Сам.
— Спомни си за какво си говорехме в нощта на първото тържество. Ти изказа предположение, че некрополът е замислен като град в ука пача, долния свят, а че селището се намира в кай пача, средния свят. Е, ето го и третото село. Селото от горния свят. Селото в ханан пача.
Сам погледна мръсните занемарени улици. Тук нямаше нищо райско и небесно. Сега обаче нямаше време да размишлява върху тази загадка. Махна на другите двама с ръка и тръгна по булеварда.
Докато тичаха, Камапак не откъсваше изумен и ужасен поглед от селото. Сякаш не вярваше на очите си. Очевидно и той не възприема това като рай, помисли си Сам. Пред тях се разнесоха звуци. Сърдити грухтения и писъци. Чуха обаче и плач. Очевидно плачеше Денал.
Сам забави ход, тъй като наближиха главния площад на селището. Надникна иззад ъгъла и веднага се отдръпна.
— Дявол да го вземе…
— Какво? — прошепна Маги и също надникна.
Сам забеляза как раменете и изтръпнаха. Присъедини се към нея, като преодоля отвращението си от това, което бе видял. Денал, съвсем гол, стоеше в центъра на площада. На лицето му бе изписан неописуем ужас. Напълно основателно.
Целият площад бе изпълнен с обградили го бледи същества. Някои бяха едри като волове, други имаха размерите на телета. Сам ги позна. Бяха същите чудовища, които ги бяха преследвали в некропола. Бяха наобиколили момчето и душеха краката му. Понякога се сбиваха помежду си, като издаваха отвратителни писъци и замахваха с остри като бръсначи нокти. Все още не бяха решили какво да правят с него.
Едно обаче бе ясно — бяха гладни. От бърните им се стичаха лиги. Бяха прегладнели, само кожа и кости.
Едно от най-близките до тях създания внезапно се извърна към тях. Бе от паякообразните твари. Разузнавач. Успяха да се скрият, преди да ги забележи.
Сам сръга Маги. Татуираният шаман изглеждаше не по-малко объркан и уплашен от тях. Очевидно никога не бе подозирал какво се крие в неговия ханан пача. Преди Сам да го спре, Камапак тръгна напред с издигнати ръце. Запя песен, пълна с религиозен плам. Запъти се към глутницата чудовищни създания. Те внезапно замлъкнаха.
Сам придърпа Маги към себе си и приближи устни до ухото и.
— Ще заобиколим. Да се възползваме от това, че шаманът отвлича вниманието им, и се опитаме да освободим Денал.
Тя кимна и двамата се затичаха по улица, успоредна на площада. Камапак продължаваше да пее. Сам се опитваше да тича колкото се може по-бързо и по-тихо, като заобикаляше костите и счупената керамика.
— Оттук! — Даде знак Маги и двамата се шмугнаха в тясна алея между две къщи.
Отново се оказаха до площада, но този път Денал се намираше непосредствено пред очите им. Момчето не бе забелязало присъствието им. Бе коленичило с поглед, втренчен в шамана.
Зверовете също бяха привлечени от песента. Бяха се отдръпнали от ужасеното момче и заобиколили новия пришълец. Сега бе моментът да освободят Денал.
Сам пое дълбоко въздух и като се привеждаше, тръгна напред. Маги го последва с пушка на рамо.
Сам видя шамана, вече обграден от чудовищата. Някои от по-малките създания, безполовите, задърпаха робата му. Други, по-високи и мускулести, продължаваха да изучават пришълеца и да се вслушват в песента му. Докога щеше да успее да задържи вниманието им? Сам незабавно получи отговор на този въпрос. Едно от чудовищата замахна с тояга и удари шамана по главата. Сам понечи да се доближи до Камапак, но Маги го задържа.