Той и се усмихна доброжелателно и кимна. Остави чантичката върху последното стъпало, присегна ръка към врата си и свали от него сребърното разпятие, което висеше на гърдите му и блестеше на фона на черната му дреха. Вдигна ръка над главата на детенцето и го благослови. След като направи това, целуна го по челцето, взе чантата си и тръгна по стръмната уличка, водеща към църквата му. Дребната индианка се загледа зад него.
— Благодаря ви, отче Отера.
В мрака на подземието времето течеше бавно. Маги имаше чувството, че са изминали дни. Часовникът и обаче, ако бе точен, говореше, че бе едва пладне. Бяха престояли в капана по-малко от половин ден. Скръстила ръце на гърдите си, не сваляше поглед от своите спътници, застанали на няколко крачки от нея. Сам, преметнал пушка през рамо, се бе разположил до срутените камъни и държеше уоки-токито до устните си. Още от зори тексасецът поддържаше непрестанни контакти с Филип. Стремеше се да опази батерията от изтощение, но в същото време и да обясни на техния колега действителното им положение.
— Не! — изкрещя Сам в микрофона. — Скалите са единственото, което крепи това равнище. Ако се опиташ да разкопаеш шахтата откъм старата галерия, всичко ще се срути върху главите ни. Не, Филип, изслушай ме! Аз съм тук, долу, и знам какво ни е положението. С очите си виждам как подпорите едва се крепят на скалата. Направо ще ни убиеш, ако копаеш тук. Опитай се да разбереш къде са пробивали иманярите. Това ще е най-доброто решение.
Сам поклати глава.
— Това копеле съвсем се е объркало. Както винаги, на всичко му търси лесното.
Маги се опита да му отвърне с пресилена усмивка. И на нея и се искаше всичко да стане лесно. Ралф и Норман се занимаваха с единствения им източник на светлина, фенерчето на Денал. Ралф осветяваше разрушените части от шахтата и огъналия се таван, а Сам ги оглеждаше. Норман, след като си подремна, няколко пъти ги засне. И сега бе заел поза с фотоапарат, притиснат до корема. Надяваше се, ако оцелеят, да получи някаква професионална награда за тези снимки. Лицето му обаче бе все още пребледняло и Маги бе сигурна, че фотографът с удоволствие би заменил наградата „Пулицър“ срещу едно сигурно избавление.
— Пази се!
Този вик стресна Маги и тя застина, но една ръка я блъсна напред. Тя се препъна и едва не падна, и тъкмо в този момент върху камъните зад гърба и се сгромоляса голяма гранитна плоча. Целият храм се разтресе. Въздухът се изпълни с прах и тя се закашля.
Обърна се и видя как Денал, целият покрит с прах, се изправя на крака. Каменната плоча се намираше между тях. Маги се уплаши, когато разбра на какво малко разстояние се бе разминала със смъртта. Сам вече се бе озовал до нея.
— Трябва да внимаваш и да наблюдаваш тавана — смъмри я той.
— Прав си, Сам, без майтап — отвърна тя и отмести поглед към момчето, което прескачаше плочата. Гласът и се изпълни с топлота: — Благодаря ти, Денал.
То промълви нещо на родния си език, но не посмя да я погледне в очите. Маги бе сигурна, че е поруменяло, но нямаше как да установи това на слабата светлина. Стисна го за брадичката и го целуна по бузата. Когато се отдръпна от нея, очите му се бяха разширили като чинийки. Маги се отстрани, за да не смущава повече Денал.
— Сам, може би няма да е зле да се преместим на друго равнище. — Тя махна по посока на гранитната плоча. — Прав си, като казваш, че тук всичко е неустойчиво. Ще е по-безопасно да се поотдалечим оттук.
Сам се замисли над думите и, свали каубойската си шапка и прокара ръка по косата си.
— Май имаш основание. Ралф направи крачка напред и освети тавана. — Виж, всички плочи са се разместили.
Маги погледна нагоре. Ралф бе наистина наблюдателен. Взривът бе разместил някои от правоъгълните плочи и те стърчаха на сантиметри от съседните. Докато говореха, една от плочите се размести още със сантиметър. Сам също забеляза последното разместване.
— Добре. Хайде, слизаме на долния етаж.
Ралф ги поведе с фенерче в ръка.
— Точно в този момент бих се зарадвал много на чаша лимонада, пълна до ръба с лед — каза Норман.
Сам се намръщи.
— Ако ще говорим за напитки, Норман, самият аз бих предпочел нещо по-сериозно. Например голяма заскрежена халба „Корона“ с малко лимонов сок.
Маги изтри потта и праха от челото си и ги последва.
— В Ирландия пием бирата топла — намеси се тя. — Точно сега обаче одобрявам просташкия начин, по който я пият американците, студена.
Ралф се засмя.
— Не ми се вярва инките да са ни оставили хладилник на долния етаж, обаче ще проверя — опита се да се пошегува той. Сетне освети стълбата и даде на Маги знак да се спуска.