Усмивката изчезна от лицето на Маги, когато се отдалечи от светлината на фенерчето и потъна в мрака на долния етаж. Престореното им веселие не успяваше да отпъди ужаса. Знаеха, че отвъд светлината на фенерчето има само мрак. Знаеха, че положението им е наистина много опасно.
Докато чакаше да се спуснат останалите, замисли се над думите на Ралф. Какво ли им бяха оставили инките там, долу? Какво имаше зад запечатаната врата? Какво се бе случило с двамата спътници на Хил? Любопитството на Маги се изостри. Ако съсредоточи мислите си над тези загадки, няма да се тревожи толкова от опасността да бъде погребана жива под двайсет метра развалини. А ако отново се уплаши…
Маги разтърси глава. Не биваше да губи повече контрол над себе си. Почувства известно неудобство пред Сам, който в момента се спускаше по стълбата. Бе спестила част от истината, когато му разказа за своите пристъпи. Те бяха започнали, след като стана свидетел на смъртта на Патрик Дъган в канавката в Белфаст. Лекарите не бяха открили никакви физиологически основания за пристъпите и единодушно решиха, че те са последица от силна уплаха. Маги бързо отхвърли чувството за вина — Сам няма защо да знае тези подробности. След затварянето в развалините съумя да се държи спокойно в новата обстановка. Ако не мисли много за опасността, нищо няма да и се случи.
Застанал до нея, Сам отново задейства своето уоки-токи. Радиовръзката се бе запазила, но пращенето на тази дълбочина бе по-силно. Сам уведоми Филип за новото им местонахождение. След като приключи разговора, Маги се приближи до него и облиза устните си.
— Ще те помоля да ми услужиш с ултравиолетовата си лампа.
— Защо ти е?
— Искам да видя какви поразии са направили Хил и неговите хора.
— Не мога да те пусна сама. Не трябва да се делим — обясни Сам и понечи да се отдалечи.
— Сам, ти не ме разбра правилно — опита се да го склони Маги, като го стисна за рамото. — Аз така или иначе ще направя това. Ще ми отнеме само няколко минути.
— Аз ще ви придружа, госпожице Маги — каза застаналият наблизо Денал. Сам ги погледна и, изглежда, оцени нейната решителност.
— Добре. Но не стойте там повече от петнайсет минути. Трябва да пестим енергията и не бива да губя време да ви търся.
— Благодаря, Сам — каза Маги.
— И аз ще дойда с вас — обърна се Норман към тях и намести фотоапарата на рамото си. Ралф също прояви интерес, но Сам охлади ентусиазма му.
— Добре, вие тримата отивайте, а ние с Ралф ще огледаме още веднъж това равнище с фенерчето, за да си изясним състоянието му. — Извади ултравиолетовата лампа от джоба си и я подаде на Маги, но и я връчи едва след едно последно предупреждение: — Значи, разбрахме се. Петнайсет минути. Бъдете внимателни.
В привидно строгия му глас тя усети загриженост и заради това се постара отговорът и да не прозвучи раздразнително.
— Разбрах те, Сам — каза тихо и взе лампата. — Не се тревожи за нас.
Той и се усмихна и сетне възобнови разговора си по уоки-токито с Филип.
Маги включи светлината и даде знак на двамата си спътници да я последват. След като напуснаха добре осветения район, тъмнината отново ги обгърна. Лилавата на цвят светлина освети кварца в гранитните плочи и коридорът се изпълни с мънички съзвездия. Маги тръгна напред, а те се стараеха да не изостават от нея. След като се спуснаха по няколко стълби и достигнаха най-ниското равнище на разкопките, Маги започна да чува все по-отчетливо туптенето на собственото си сърце. След малко и се стори, че звукът се раздава от гърдите и.
— Какъв е този шум? — попита Норман, след като се спусна от последното стъпало на стълбата.
В отговор чу шепота на Денал:
— Този шум ми е познат. Чух го, след като господин Сала прекоси онази врата.
Едва тогава Маги разбра, че чуваше не собственото си сърце, а нещо друго. Нещо, намиращо се в глъбините на храма. Усети дори и вибрации под краката си.
— Бих го оприличил на тиктакането на огромен будилник — допусна Норман.
— Да продължим — подкани ги Маги и повдигна фенера. В сравнение с подземното бучене гласът и наподобяваше цвърченето на мишле.
След още един завой се озова пред осквернената врата. На нея и около нея стърчаха останките на скъсани болтове. Трите щанги от изкривен хематит бяха захвърлени в пръстта. И трите бяха напукани и олющени от лоста, използван за изтръгването им. Самият лост бе подпрян на стената.
Денал се приведе, взе лоста и здраво го стисна в ръце. Погледна въпросително Маги. Тя не възрази против желанието му да се сдобие с оръжие.