— А сега какво да правя? — попита Ралф и се протегна.
Сам се приближи до него.
— Сега трябва с помощта на гъбата и на този липофилен разтвор внимателно да отстраниш излишния оцветител — обясни той и подаде на Ралф суха гъба и буркан с прозрачен разтвор.
— И аз съм готова — съобщи Маги и се присегна към другата гъба.
След като изпълниха указанията на Сам, двамата студенти скоро бяха готови да разчетат надписите. Сам взе черната ултравиолетова лампа и я включи.
— Загасете другия фенер.
Тъмнината отново ги обгърна. Единственото, което нарушаваше абсолютния мрак, бе петънце от възлилава светлина. Двете щанги, оказали се в него, флуоресцираха с мек зелен цвят. Групата се премести по-близо до тях.
— Удивително — произнесе Маги.
На светлината на ултравиолетовата лампа древният надпис придоби релефност. Засия в яркозелена светлина и стана така четлив, както в деня на нанасянето му върху метала.
— Екстра работа — оцени и Ралф и потупа Сам по ръката.
Сам, като не даваше външен израз на задоволството си, прокара пръст покрай буквите и започна да чете внимателно текста върху първата щанга и започна да превежда от латински. „Нека Христос ни закриля. Нека злото никога не избяга“, прочете Сам и усети как го полазват тръпки по гърба.
— Човек, погребан жив в гробница, май няма как да се зарадва точно на такива думи — коментира Ралф.
— Особено, когато е седнал точно до прокълната погребална зала — добави Норман и погледна Сам. — Ти какво точно каза за пиктограмата в тази зала? Това порта към небесата ли беше, или към пъкъла?
Сам се опита да разсее страховете на фотографа:
— Тези ми думи бяха съвсем общ коментар от юдеохристиянска гледна точка. Древните перуанци не са вярвали в библейски рай или ад, а в три различни равнища, на съществуването: „ханан пача“ — горен свят, „кай пача“ — нашия свят, и „ука пача“ — долен или вътрешен свят. Вярвали са, че тези три свята са тясно свързани един с друг и че има свещени места, наречени „пакарискас“, където те се сливат — поясни той. После погледна през рамо. — Ако съдя по пиктограмите, много е възможно това помещение да е било тачено като пакарискас.
— Значи това е порта едновременно към горния и към долния свят — уточни Норман, като погледна по посока на зареденото с капани помещение.
— Точно така.
— Достатъчно! — спря го Маги и го сръга с лакът. — Заеми се с втората щанга.
Сам се изкашля и се наведе над изкривения хематит. Отново плъзна пръст под надписите на латински и започна да превежда. „Боже, който си над нас, закриляй ни. Умоляваме те. Оставяме тази гробница на волята на Небесата. Нека никой не смущава покоя и. Пазете се от…“ Сам прочете последните два реда и затаи дъх от удивление. Отскочи назад.
— Боже мой!
— Какво пише? — Маги се приближи до него. Сам погледна спътниците си.
„Отвъд вратата се намират делата на Сатаната, волята на Нечестивия. Запечатвам тази врата, за да не може да проникне през нея Змията Едемска и родът человечески да бъде прокълнат за вечни времена“. Пет чифта очи се извърнаха едновременно към отворената врата.
— Змията едемска? — озадачи се Норман.
— Да. От книга „Битие“ на Библията — обясни Маги. — Става дума за изкусителната на човешкия род, за изкушението на познанието. — Най-отдолу има подпис — продължи Сам.
„Брат Франсиско де Алмагро, раб Божи, Лето Господне 1535“
— Чичо ти не каза ли, че мумията май принадлежи на доминикански монах? — запита Ралф.
— Да — потвърди Сам. — Това може би е последното завещание на човека. Сигурно са го убили, след като е запечатал гробницата. Защо обаче? — Сам отново приседна на петите си. — Какво се е случило тук? Какво е имало в тази стая, което така силно го е уплашило? Не ми се вярва това да са били капаните, след като споменава едемската змия.
— Какъвто и да е отговорът на въпросите ти, той се намира някъде там. — Маги погледна към вратата. — Може би става дума за нещо, което моче са открили, а инкските завоеватели са обсебили. Нещо, което е изкарало акъла на нещастния отец.
— Жалко, че чичо го няма тук — ядоса се Сам. — Неговите знания щяха да ни бъдат от полза.
Над главите им се изтърколиха други скали и се чу звук, наподобяващ чупене на кости. Норман впери поглед в тавана.
— Не ми се вярва у чичо ти да се събуди точно такова желание — възкликна той.