— Храмът се срутва около нас. Това е последното равнище, което все още не е разрушено.
Маги погледна Сам в очите. В погледа и се таеше неизказан въпрос.
— Най-много около час — прецени Сам. Помогна и да се изправи. Краката и все още бяха отмалели. Той усети горещите и длани върху кожата си.
— Трябваше да се замислим по-рано по този въпрос — съжали Сам. — Би ли ми обяснила защо моче или инките са направили тази стая еднопосочна? Маги поклати глава. Сам погледна отсрещната стена. — В това не би имало никакъв смисъл, освен, ако няма друг изход — добави.
— Таен коридор?
— Тук трябва да има нещо повече от тази зала с капани. Нещо, което да оправдае предупреждението на мумифицирания монах. А тук няма нищо. Отвъд тази зала трябва да съществува нещо друго.
— Ако си прав, къде се намира този изход?
Сам посочи огромната статуя на инкския крал. Тя продължаваше да сияе на фона на тъмните камъни.
— Ако някой знае това, той ще е. От него ще го научим — увери я Сам, като я погледна в очите.
— Излиза, че ще трябва да отидем при него — добави тя и преглътна. После се опита да дари Сам с колеблива усмивка. — Още една загадка.
Таванът отново изпука.
— Права си. Или ще я решим, или ще трябва да се сбогуваме с живота.
— Вие двамата какво правите там? — закрещя Ралф. — Времето ни изтича!
Сам бързо му обясни намеренията им.
— Това е безумие! Рискувате живота си без никакви сериозни основания!
— Предпочитам да рискувам, отколкото да чакам това да се стовари отгоре ми. — Сам кимна по посока на тавана.
Ралф не отговори. Просто започна да пристъпва нервно от крак на крак.
— Добре, шефе, обаче внимавай.
— И аз ще дойда с вас — реши Денал и стъпи върху пода на залата. Лицето му бе пепеляво.
— Не! — извикаха едновременно Маги и Сам.
Денал обаче не спря.
— Знам много стари легенди и мога да ви помогна. Освен това не искам да умра, без да съм оказал съпротива. Преди да умре, майка ми ми каза, че трябва да съм смел. Няма да опозоря името и — заяви той, когато ги достигна.
Сам го изгледа за миг, а сетне го потупа по рамото.
— Благодаря ти, Денал!
Момчето леко се усмихна, но погледът му продължи да кръжи около статуята на краля и пода. С треперещи ръце извади от джоба си смачкана цигара и я пъхна между устните. Забеляза, че Сам се е втренчил в цигарата, и го погледна предизвикателно.
— Да вървим.
— Знаеш, че цигарите забавят растежа — напомни му Сам.
— Ако не ги запалвам, няма да го забавят — отвърна кисело Денал.
— Добре. Открий начин да се измъкнем оттук, а после ще можеш да пушиш, докато ти почернеят дробовете.
— Хайде, движете се — подкани ги Маги, — Този таван няма да е вечен.
Сам продължи мълчаливо да върви напред. Всяко стъпване върху поредната плоча го изпълваше с ужас. Не се случваше обаче нищо. Изглежда, че заедно с Маги и Денал бяха успели да разгадаят тайната на плочите. Какво от това обаче? Сам достигна до средата на пода и застина.
— Защо спря? — разнесе се гласът на Маги зад гърба му. Той се отмести, за да може тя сама да види причината.
— Аха.
Върху следващата плоча Сам стъпи много внимателно. Бе хлъзгава от многото кръв. Постара се да не гледа към обезобразеното тяло на Хуан, лежащо върху нея. Стори му се, че мъртвецът го наблюдава. Отмести поглед встрани, но вонята бе много силна. Металната миризма на кръв се бе смесила със земната миризма на пръст и разложение. Продължи напред и въздъхна с облекчение, когато се озова върху следващата плоча.
Сетне ускори ход, за да се отдалечи по-бързо от трупа. Никой не каза нищо. Единствено шумът от стъпките на Маги и Денал издаваше, че вървят подир него. На разстояние се чуваха реплики, които си разменяха Ралф и Норман. Говореха обаче твърде тихо, за да разбере какво си казват.
Най-сетне Сам се озова върху четирите златни плочи, образуващи горната част на ханан пача. Приклекна облекчено и сложи ръце върху коленете си. Затвори очи и благодари на небесата за успешното си пътуване. След малко се появиха Маги и Денал.
— Добре ли сте? — попита Сам и се изправи.
Маги само успя да кимне. Цялото и лице бе покрито с пот. Цигарата на Денал трептеше между устните му, но и той кимна утвърдително.
Сам погледна стената. Бяха застанали в горната лява част на пиктограмата. Последната редица от плочи бе изцяло сребърна. Единствено самата статуя, разположена в централната част на стената, бе положена върху златна плоча. Около нея бе отрупана купчинка златни и сребърни предмети.
— А сега какво да правим? Как да достигнем златната статуя?