— Напрегни слуха си — помоли Маги.
Сам се намръщи.
— Какво има? — попита. След това разбра какво искаше да му каже.
— Така е, спря — потвърди предположението му Денал. Сам отметна глава назад. Вече не се чуваше и следа от тиктакането, което задействаше капаните.
— Престана веднага щом дойдохме тук — каза Маги.
— Значи сме го дезактивирали, като сме вървели по правилния път — коментира Сам.
— Това означава ли, че ще бъде безопасно да отидем до статуята по сребърните плочки? — обърна се Маги към Денал.
— Не знам. — Момчето повдигна рамене. Сам пое дълбоко въздух и след това тръгна по сребърните плочки. За миг спря и се заслуша, но не се случи нищо. Погледна към Маги.
— Механизмът не се задейства — констатира тя. — Значи, всичко е наред.
Сам продължи да се приближава към златната статуя. Другите го следваха. Скоро се озоваха пред инкския военачалник. Той ги изгледа надменно. Тримата започнаха да изучават своя противник.
Статуята, по-висока от човешки ръст, бе застанала с гръб към тясна сребърна арка в гранитната стена. В едната си ръка държеше жезъл, а в другата, истинска „бола“, ласо с три камъка от жилите на лама.
— Погледни короната. Тип llautu е. — Сам посочи короната, украсена с три папагалски пера и сноп коса на царевица. — Определено е Сапа Инка, един от техните крале.
— Така е, обаче чертите на лицето му са подчертано реалистични — добави Маги. — Нямат нищо общо с обичайното стилизиране на изображенията, присъщо на инките. Съвършено е като „Давид“ на Микеланджело. Сам се доближи до статуята, за да огледа по-внимателно лицето на древния крал.
— Странна работа. — Който и Сапа Инка да е изобразен тук, определено е бил тачен повече от другите.
Денал, застанал само на крачка от тях, се изкашля.
— Вижте стената. Не е направена от камъни.
Сам отмести поглед от статуята. Момчето се бе втренчило не в златния идол, а в черната стена зад гърба му. Стената определено беше от гранит.
— Какво искаш да кажеш?
Маги ахна от удивление.
— Денал иска да каже, че стената не е изградена от отделни каменни плочи. Виж, никъде няма следи от сглобяване на каменни блокове като храма.
Сам отиде до стената и плъзна длан по нея.
— Така е. Направена е от цяло парче гранит.
— Открихте ли нещо? — раздаде се от другия край на залата гласът на Норман.
— Открихме планината! — извика силно Сам и отново огледа стената. — Пирамидата е била построена в основата на скала.
— Защо? — попита Маги.
— Инките са обожествявали планините — замисли се Сам. — Защо обаче им е трябвало да построят уака, светилище, именно тук? Какво му е особеното на това възвишение?
— Ами ако тук е имало пещера? — допусна Маги след малко.
— Трябваше да съобразя — ядоса се Сам и удари с длан по гранитната стена. — Разбира се. Пещерите са били смятани за пакарискас, за мистични места, където се сливат трите свята на тяхната религия. Често са били използвани като обредни места. Трябваше да се сетя.
— Къде в такъв случай е входът и? — запита се Маги.
— Не знам, но ще научим от статуята. Забеляза ли сребърната арка зад нея? Достатъчно е голяма, за да прикрие тесен отвор.
Маги и Сам се върнаха при статуята. Сам я подпря с рамо и се опита да отмести идола.
— Внимавай! — предупреди го Маги. Денал ги наблюдаваше, подпрял юмрук до гърлото си. Не се случи обаче нищо. Статуята не помръдна.
— Дявол да го вземе! — изруга Сам, като свали каубойската си шапка и изтри потта от лицето си. — Това чудо навярно тежи тон!
— Нищо няма да се получи с груба сила — намръщи се Маги. — След като тук има толкова сложни механизми, сигурно един от тях отваря и входа.
Отстрани Сам и се приближи до статуята. Изправи се на върха на пръстите си и я погледна отблизо. Носът и се оказа само на сантиметри от златната повърхност. Започна бавно и внимателно да оглежда статуята. Подът започна отново да трепери и Сам стана нетърпелив.
— Този храм няма да просъществува дълго — промърмори.
— Ето го отговора! — извика Маги, втренчила поглед в кръста на инкския крал. Посочи пъпа на статуята.
— За какво говориш?
Маги се присегна към отвора и пъхна пръст в него. Пръстът и влезе безпрепятствено.
— Инките са приемали пъпа като нещо свещено. Смятали са, че пъпната връв е свързвала физическото тяло на човека с боговете.
— Още, едно сливане на светове — вметна Сам. Маги измъкна пръста си. — Това е ключалка. Остава само да открием ключа.
Сам се изправи и започна да разсъждава на глас:
— Пъпната връв свързва боговете на ханан пача с човечеството във физическия свят, сиреч с кай пача. Ако тази камера е място, където трите свята се съединяват, ключът трябва да бъде нещо от долния свят, от ука пача.