Хенри погледна съдържанието на паничката.
— Да не би да намеквате, че рентгеновото излъчване на скенера е предизвикало взривяването на мумията?
Дейл кимна утвърдително.
— Напълно е възможно при такова количество насочена радиация част от материала да е променила рязко агрегатното си състояние и от течност да се е превърнала в газ. Внезапното разширение на този газ е могло да предизвика взрив, при който втечненият метал се е разпилял. След прекратяването на въздействието на радиацията отново се е върнал към полутвърдото си състояние.
— Какво обаче представлява? — озадачи се Джоан.
Дейл отново повдигна пръст.
— Нека направя още един опит — предложи той. Взе къс от мекия метал и го натисна. То се поддаде на натиска му като глина. — Имало ли е случай напълно да се втвърди?
— Не — поклати глава Джоан. — Опитах се дори да го замразя, но то пак си остана пластично.
Дейл се размърда на стола.
— Професор Конклин, бихте ли ми подали един от изолационните калъфи на магнитите? Хенри тъкмо приключваше опаковането на последния от тежките магнити в парче плат с втъкани в него медни нишки. Разопакова го и му подаде плата.
— Медта блокира действието на магнита — поясни Дейл. — Така няма опасност да повредя неволно скъпа електроника. Служи за щит против почти всички видове излъчвания. Хенри започна да се досеща за намеренията на специалиста по металите.
Дейл взе златното кубче и го зави в черната тъкан. След като бе напълно покрито отвсякъде, постави го на масата и извади длето и чук от куфарчето. Постави върха на длетото върху куба и замахна с чука. Чу се заглушено издрънкване. Веществото издържа на удара.
После Дейл бързо разопакова кубчето. По повърхността му нямаше и драскотина. Отново взе длетото и натисна куба с него. То влезе с лекота в куба. Дейл обясни резултатите:
— Отвсякъде сме обкръжени от слаби излъчвания: от радиовълните на местните станции, от електромагнитните импулси на електрическата мрежа на сградата, дори от излъчванията на слънцето. Това вещество усвоява всички форми на радиация. Именно заради това е непрестанно в полутвърдо състояние. Дори тези слаби излъчвания се отразяват върху твърдостта му.
— Има нещо, което не знам — прекъсна го Джоан. — Кой метал или амалгама притежава подобни свойства?
— Нито един от известните ми метали — призна Дейл. Рязко стана от стола и внимателно хвана кубчето с метални щипци. Кимна към съседното помещение, където се намираше електронният микроскоп. — Има обаче възможност да направим още една проверка.
След малко Хенри последва двамата в съседната стая. Бе взел със себе си съда със странното вещество, сега пристегнат от гумена лента, и доминиканското разпятие на мумията. Джоан и Дейл започнаха да подготвят късче от веществото за анализ с помощта на електронния микроскоп.
Хенри отиде до малка масичка, поставена встрани, и остави върху нея веществото и кръста. Огромният електронен микроскоп заемаше задната част на стаята. Оптическата му тръба почти достигаше тавана. Пред него бяха разположени три монитора.
Джоан включи микроскопа, за да загрее, като натисна няколко ръчки, и започна да го настройва. Дейл довърши обработката на пробата и я намести върху поставката за сканиране. Даде на Джоан знак С ръка.
Хенри, почти забравил къде се намира, се отпусна в един стол до масата.
В малкото помещение се чу как оптическата тръба започна тихо да жужи и прищраква. Тунгстеновото и оръдие започна да бомбардира пробата с електронен лъч. Дейл бързо зае място до Джоан при мониторите. Патоложката натисна няколко клавиша и мониторите засветиха в сиво. Думата „ВКЛЮЧЕНО“ се виждаше дори от мястото, където се намираше Хенри.
— Колко време ще отнеме огледът? — попита Хенри.
Джоан го погледна. На лицето и бяха изписани едновременно изненада и смущение. Навярно бе успяла да ей даде сметка колко малко внимание му бе обърнала през последните минути.
— Немного. На електронния микроскоп ще му трябват само десетина минути, за да сглоби образа — обясни Джоан. Усмихна се смутено на Хенри, сякаш искаше да се извини, и се отдръпна.
Той насочи отново своето внимание към разпятието. Почука по блестящата му повърхност с пръст. След пробите с неизвестното вещество реши, че кръстът на монаха определено бе направен от истински метал. От истинско злато, промърмори Хенри полугласно. Поне една тайна намери отговор, но оставаше другата загадка.