Взе разпятието и отново прокара пръст върху множеството малки драскотини на гърба му. Какво бе искал да съобщи Франсиско де Алмагро? Прокара повторно пръст върху знаците. Това някакво последно послание ли представляваше? Ако да, бе ли наистина важно? Хенри усети как в него започна да се надига тревога, подобна на усещането, което бе изпитал снощи, когато не успя да се свърже с експедицията. Опита се да се освободи от тези ирационални вълнения. Реши, че е започнал да се вманиачава. И все пак мислите му за сетен път се върнаха към Сам и другите студенти? Щяха ли да се справят с погребаната пирамида? Бяха ли успели междувременно да намерят отговорите на загадките? Хенри стисна разпятието с две ръце и подпря брадичката си върху краищата на пръстите. Тези разкопки бяха съпроводени от много странни неща: мумифицирани свещеници, тайнствени метали, запечатани крипти. Хенри усещаше, че между тях съществува някаква връзка. Каква обаче е тя? Бе стиснал силно разпятието и то остави отпечатъци върху дланите му. Златен кръст със зашифровано послание. Дали пък в него не се криеше отговорът?
Опита се да си представи младия свещеник, надвесил се над разпятието и драскащ нещо по него. Това навярно е било уморително, особено за човек, очакващ смъртта. В ръцете на Хенри може би се намираха последните думи на този човек. Какво бе искал да съобщи? Какво е било толкова важно за теб, прошепна Хенри. Образът на кръста се запечата в съзнанието на Хенри и започна бавно да се движи.
От унеса му го извади Джоан, която се раздвижи зад гърба му. Хенри се обърна. Той проследи погледа и. Наблюдаваше нещо, разположено до десния му лакът. Там се намираше бурканът с метала. Дъхът му секна, когато видя съдържанието му.
— Хенри…?
Бурканът вече не съдържаше метал в насипно състояние. На стената му бе подпряно грубо копие на доминиканското разпятие. С формата на кръст, но с неясни контури. Фигурката на Христос бе едва загатната върху повърхността му. Джоан и Дейл дойдоха при него.
— Ти ли направи това? — попита Дейл.
Хенри изгледа мъжа така, сякаш пред него стои безумец. Посочи запечатания буркан.
— Ти майтап ли си правиш? — засегна се той. Докато наблюдаваха кръста, той започна да губи формата си. Контурите му станаха по-размазани и накрая целият се стече на дъното на буркана. И там обаче запази определено кръстовидна форма. Хенри се опита да обясни случилото се: — Тъкмо се бях замислил за разпятието, когато… Прекъсна го силен звън, който изпълни малкото помещение.
Всички се извърнаха към мониторите, където след няколко примигвания започнаха да се появяват сивкави изображения.
— Може би се доближихме с една стъпка до отговора — обясни спокойно Дейл и се отправи към мониторите.
Хенри и Джоан се спогледаха. За миг усети в погледа и тревога и нещо като страх. Без да мисли, неволно я стисна за ръката, за да я успокои. Тя даде да се разбере, че е оценила жеста му, като се доближи с няколко сантиметра до него.
След като хвърли последен разтревожен поглед към кръста в буркана, Хенри отиде също при мониторите.
Дейл, надвесил се над клавиатурата, докосна един от екраните с пръст. На монитора се бе появил неземен пейзаж — редуване на планини и долини със странна форма, сякаш някой бе направил черно-бяла фотография на повърхността на Марс.
— Това е невъзможно — възкликна Дейл и посочи ъгъл от екрана, където увеличението бе още по-голямо. — Вижте: този метал в действителност представлява механичен сбор от малки обособени частици. Обърнете внимание на начина, по който са свързани и закрепени помежду си. На екрана се виждаха малки осмоъгълни структури, закачени една за друга с шест членести крачета. Свързаните помежду си структури образуваха тетраедър. Джоан докосна екрана на мястото, където се намираше изображението на сивите частици.
— Наподобяват органични същества — констатира тя. — Вирусофаги или нещо от този род.
Маталургът се изкашля и махна с ръка по посока на останалата част от екрана.
— Не, определено не са вируси. Рефракцията и вътрешната матрица показват, че това вещество е неорганично. Бих казал, че по структурата си по-скоро наподобява кристал.
— Какво, по дяволите, представлява в такъв случай? — не скри раздразнението си Хенри. — Метал, кристал, вирус, растение, минерал?
Къркпатрик стрелна с поглед кръста в буркана, преди да отговори.