— Денал! — изкрещя Сам и се затича към брега.
Маги успя да го спре. Проследиха плуването на момчето по течението. Първоначално се замята в тясното русло, обаче успя да задържи лампата над главата си и тя засия като фар в тъмната пещера. След това течението го отнесе зад един завой и го завлече в тунел.
— Проклетото хлапе ми измъкна фенерчето от джоба — промърмори Сам със смесица от уважение и тревога.
— Ще се справи — увери го Маги.
— Ето, домъкна се и главната армия — предупреди ги Ралф, който не откъсваше поглед от пътеката с паяците. Маги се обърна. Лъчът на фенера бе осветил белезникава вълна.
— Хайде, Денал, не ни разочаровай! — викна тя.
Сякаш я бе чуло, момчето нададе вик от дълбочината на пещерите. Денал бе успял.
— Слава Богу! — въздъхна облекчено Сам. — Да се измъкваме оттук.
Норман приключи прибирането на вещите си във водонепроницаем чувал, а след малко към тях се присъедини и Ралф, който не откъсваше поглед от тарантулите. Сам свали карабината от рамото си и даде знак на Ралф да направи същото.
— Опитай се да задържиш пушката над повърхността. Предполагам, че за малко време нищо няма да им стане, но все пак е по-добре да си останат сухи.
Ралф погледна водата със страдалчески поглед.
— Пушката да върви по дяволите. За мен важното е да успея да задържа главата си над водата. — Погледна останалите трима. — Не зная да плувам.
— Какво? — възкликна Сам. — Защо не ни каза това по-рано?
— Маги е права — простена Ралф. — Оттук можем да се измъкнем само по реката.
— Аз няма да се откъсна от Ралф — обеща Норман. — В армията се занимавах със спасителни работи във вода.
Ралф не повярва на ушите си.
— В армията ли си служил?
— Да. Служих три години във Форт Орд, докато не ме изгониха при един лов на вещици. Не ми задавай повече въпроси.
— Предпочитам да рискувам сам — заяви Ралф и поклати глава.
Фотографът избухна.
— Ти няма ли най-после да престанеш да се правиш на юнак? Не ми харесваш. Не си моят тип — избухна Норман и подаде водонепроницаемия чувал на Ралф. — Изолиран е с пяна. Направен е така, че при всякакви обстоятелства да изплува на повърхността. Ти го притисни към гърдите си, пък аз ще имам грижата да те бутам. Ралф неохотно се съгласи.
— Ами това? — Посочи пушката на Хил.
— Аз ще имам грижата и за двете — успокои го Сам. Посегна към пушката, но Маги я взе преди него.
— Две пушки много ще ти натежат, Сам — прецени тя. — Фенерчето е водонепроницаемо и леко.
— Добре — прие Сам след известно колебание. — Стане ли трудно, захвърли я. Едно фенерче сега ни трябва повече от втора пушка.
— Да побързаме — подкани Маги. — На паяците ще им омръзне да гледат как закуската им се изплъзва. Сам настоя Ралф и Норман да влязат първи в реката.
Норман стъпи върху малък камък непосредствено до водната повърхност и размаха ръце, за да запази равновесие. Сетне даде знак на Ралф да скочи.
Огромният футболист захапа долната си устна, притисна чувала с фотоапаратите към гърдите си и скочи във водата, преди страхът му да му попречи.
Маги ги освети с фенерчето. Норман скочи с лекота във водата и мършавото му тяло след малко се появи до едрия чернокож младеж.
— Легни на гръб! — извика Норман, след като течението започна да ги завлича. — Дръж чувала до гърдите си! Ралф се поколеба за миг, започна да плюва погълнатата вода и да рита трескаво с крака. — Не се движи!
Ралф най-после се подчини и легна на гръб във водата.
Норман доплува до него, хвана го за яката на ризата и вдигна главата му над водата. Когато течението ги понесе, Норман отправи едно последно предупреждение.
— Не изпускай чувала! Я си изгубил апаратите ми, я съм те оставил да се удавиш.
— Сега е наш ред. — Сам пъхна каубойската си шапка в раницата. — Готова ли си?
Маги си пое дълбоко въздух и кимна утвърдително.
— Добре ли си? — попита той, като я погледна в очите. Тя разбра, че той се боеше повече от пристъпите и отколкото от водата.
— Нали това беше моя идея? Нищо ми няма.
— Влизай тогава.
Тя понечи да възрази, но усети, че нещо я гъделичка по крака. Наведе се и видя как паяк, голям като човешки юмрук, започва да се катери по крака и. С погнуса го удари с фенерчето. После издигна късата пушка на Хил над главата си и тромаво скочи във водата.
Чу се шумен плясък. За миг усети удар, който веднага бе заменен от усещане за вледеняващ студ. Издигна глава над повърхността и извика. Всичките и мускули се бяха стегнали. Успя да раздвижи крайниците само с усилие на волята си. Студът премина през дрехите и и охлади въздуха в нейните дробове. Сам скочи след нея.