Преди тя да успее да каже нещо, течението я понесе и я завлече в средата на реката. Маги реши да плава на гръб и насочи краката си напред, за да може да се изтласка при сблъсък с невидими препятствия. Задържа фенерчето над повърхността и се опита да използва приклада на пушката като гребло. Видя как Ралф и Норман изчезват в гърлото на подземния тунел.
— Как се чувстваш? — раздаде се викът на Сам.
Маги се намръщи. Сега не бе време за разговор. Неволно пое студена вода, която веднага изплю. Ледената вода охлади дори пломбите в устата и.
— Прекрасно! — успя да отговори.
Сетне течението повлече и нея към черната паст на тунела. Таванът бе съвсем ниско над главата и. Толкова ниско, че дулото на пушката го докосна. Допирът между камъка и стоманата предизвика искри. Стържещ звук изпълни тясното пространство.
Пак така внезапно излязоха от тунела и се озоваха в голямата пещера. Маги веднага усети парене в очите и носа. Над главите им, около лъча на фенерчето, закръжиха прилепи. Все още бяха раздразнени и уплашени от двуногите нашественици. Някъде далеч отгоре проблесна за миг късче слънчева светлина. Очевидно прилепите влизаха в пещерата оттам. Отворът бе твърде далеч и твърде нависоко, за да бъде полезен на хората.
Маги не разполагаше обаче с време за наблюдение. В тази пещера потокът бе станал по-бърз. Това си имаше и хубавите, и лошите страни. Облак от пръски отслаби ефекта от изпаренията на гуаното, но бързите води започнаха да мятат тялото и насам-натам.
Студът стана страховит. На Маги и се стори, че водата ще замрази дори и костния и мозък. Дишането и се затрудни. Отказа се от опитите си да държи пушката над водата и вместо това я използва като кормило, което да я опази от сблъсък с крайбрежните скали. Със сетни усилия обаче продължи да държи фенерчето насочено напред.
Почти ослепяла от изпаренията и с раздразнен нос, Маги едва дишаше. Върху повдигнатата и нагоре ръка изведнъж кацна нещо тежко и с нокти, които се забиха в кожата и. Като примигна, тя успя да види, че това е огромен прилеп, размахал лудешки ципестите си криле. На светлината на фенерчето проблеснаха остри зъби. Маги изстена. Огромните уши на животното се извърнаха към нея. Тя изпищя и вмъкна ръката си под водата. Реши да рискува и да се надява, че фенерчето има достатъчно добра изолация. Извади късмет. То продължи да свети под повърхността, а ледената вода уплаши и прогони прилепа. При измъкването си от реката той се блъсна в рамото и. Маги вдигна фенерчето над водата и започна с все сили да гребе.
Прилепът отново я нападна. Тя почувства как нещо дърпа косите и. Подобно на риба, глътнала въдица, прилепът се бе закачил за тях. Маги усети как малки нокти се впиват в кожата на главата и. Прилепът започна с все сили да пищи почти непосредствено до ухото и.
Откъм тавана се чуха ответни писъци. Цялата пещера се изпълни със звукове и с шумове, наподобяващи стърженето на нокът в черна дъска. Таванът сякаш се сниши, тъй като цялата колония прилепи го напусна и се понесе към пищящия прилеп, оплел се в косите на Маги.
За Бога! Тя замахна към крилатото животно с фенерчето си, като се надяваше да го прогони. То обаче само се уплаши още повече. Ноктите му одраскаха и леденостудената и буза. Изведнъж се появи ръка, която отмести фенерчето и встрани.
— Дръж се!
Бе Сам. Той сграбчи пищящия прилеп и отлепи противното същество от нея, като в същото време откъсна и стотици косми. После го захвърли. С тъп удар прилепът падна върху далечния бряг.
— Идат други! — изкрещя Сам. Тя не успя да види тъмния облак, спускащ се над тях, нито да си поеме достатъчно въздух, тъй като Сам бързо натика главата и под водата. При други обстоятелства щеше да се уплаши, но този път тялото на Сам бе плътно притиснато към нейното и и даваше единствената топлина, която можеше да се усети в този леден поток. Маги реши да остави на Сам да я води и стаи дъх.
След малко течението се поуспокои и тя реши да рискува и отвори очи. Фенерчето все още светеше под водата и осветяваше лицето на Сам. Русата му коса, обикновено деформирана от каубойската му шапка, сега наподобяваше красиви водорасли, виещи се около лицето му. Погледите им се срещнаха. Той я притисна по-плътно до себе си и тя не се възпротиви.
Течението започна да ги мята в различни посоки. Дробовете на Маги, останали без въздух, я заболяха. Отдръпна се от Сам и се устреми към повърхността да си поеме поне малко въздух.
Подаде глава над водата и пое въздух в замръзналите си дробове. Тъкмо щеше да се гмурне повторно, когато забеляза едновременно две неща. Във въздуха вече не се усещаха задушаващите изпарения, а пред нея, на левия бряг, светеше малка лилава светлинка. Сам също се подаде на повърхността и шумно пое въздух.