ЧЕТВЪРТИ ДЕН
Некрополът
Четвъртък, 23 август, 07:45 ч.
Пещерите
Андите, Перу
Сам се събуди върху каменния под на пещерата, след като някой леко го срита в хълбока. А сега? Изстена ядосано, изтъркаля се по-далеч от огъня и видя, че наблизо е застанал Норман, вперил поглед в мрачния некропол. Смяната на фотографа приключваше. Макар сега от армията на паяците да ги делеше пещерата на прилепите, бяха решили да не рискуват.
— Какво има? — попита сънливо Сам и разтри очи. След вчерашния отруден ден и почти смъртоносното плуване в ледения поток единственото му желание бе да изкара още половин ден до топлината на пламъците. Дори и миризмата бе съвсем поносима, като се отчетеше източникът и. Наподобяваше миризмата на изгоряла канела. От жаравата ги погледна обгорял череп. Сам се протегна.
— Защо ме събуди?
Норман не откъсваше поглед от сенчестите гробове на мъртвите инки.
— Тук става по-светло — съобщи той най-после.
Сам се намръщи.
— Какво говориш? Да не би някой да е хвърлил още една цепеница в огъня? — Погледна оставените наблизо три мумии, които предстоеше да бъдат използвани като цепеници. Норман се извърна. В ръката си държеше малко устройство. Бе неговият светломер.
— Не. Докато бях на пост, прегледах показанията му. От пет часа сутринта нататък започнаха да се увеличават. Разбираш ли за какво става дума?
Сам бе твърде уморен, за да разсъждава в толкова ранен час, при това, без да е изпил канче кафе. Седна.
— Казвай де.
— Зазорява се — каза Норман, сякаш това обясняваше всичко. Сам просто го погледна. Норман въздъхна. — Сам, ще сгреша ли, ако кажа, че утрото не е любимото ти време на денонощието? Междувременно и останалите се събудиха и започнаха да се раздвижват в импровизираните си легла.
— Какво става тук? — попита Маги и сладко се прозина.
— Норман задава гатанки — каза Сам.
Фотографът го изгледа сърдито и се обърна към цялата група.
— От сутринта светломерът ми регистрира все по силни сигнали.
— Наистина ли? — Маги се протегна и се обърна с лице към огъня.
— Направих измерванията в интервали от два часа, за да съм сигурен в изводите си. Не исках да вдъхна никому фалшиви надежди. Сам се изправи. Бе облечен само по панталони. Якето му все още съхнеше покрай огъня. През нощта го бе използвал като възглавница.
— Да не би да намекваш, че…
— Може би Норман е прав — прекъсна го смутено Маги. — Ако показанията са по-високи, това означава, че отнякъде прониква слънчева светлина. За Бога! Тук все пак трябва да има изход.
Думите и се запечатаха в съзнанието на Сам. Изход! Той се доближи до Норман и Маги.
— Сигурен ли си, че светломерът не регистрира само пламъците на огъня?
Към групата вече се присъединиха и Ралф, и Денал. Норман се намръщи.
— Не, Сам. Това устройство определено регистрира само слънчева светлина.
Сам кимна с разбиране, доволен от обяснението на Норман. Фотографът не бе глупак. Огледа пещерата. Светлината от пламъците играеше по стените и се отразяваше от огромната статуя в центъра на града. На Сам му се искаше Норман да не греши.
— В такъв случай, нека се опитаме да разберем откъде идва тази светлина. Можеш ли да използваш светломера, за да определиш източника?
— Възможно е… Ако се отдалеча от пламъците и настроя фокуса… — не довърши мисълта си и повдигна рамене. Ралф се намеси. Бе успял да се възстанови след вчерашните изпитания и бе възвърнал формата си.
— Ако искате, заедно с Норм можем да обиколим лагера и да проверим къде точно показанията са най високи. Така бихме могли да определим посоката, в която се намира източникът. Сам сръга с лакът фотографа, който не реагира веднага. — Какво ще кажеш, Норман?
Той погледна стената от мрак, започваща недалеч от огъня. Очевидно не му се искаше да реагира ентусиазирано на предложението на Ралф, но накрая, макар и с неохота, даде съгласието си.
— Може и да се получи нещо — изрази надежда той.
— Чудесно — зарадва се Сам. — Докато вие двамата разузнавате, ние ще останем в лагера. Вземете фенерчето. Включвайте го, когато трябва да се измерват показанията. Не се увличайте в това обаче, защото и неговите батерии започват да се изтощават.
— Ще внимаваме — увери го Ралф, след като взе фенерчето и провери изправността му. Норман отмести поглед от пламъците към мрака.
— Ако ще правим такъв експеримент, добре е да почваме веднага. Слънчевата светлина може да изчезне всеки момент. Достатъчно е да премине един облак, за да не успеем да регистрираме нищо.