Хенри се намръщи. Тези хора се бяха побъркали.
— Добре де — обади се Джоан. — Разбрах, че всички души са пречистени, изгладени и сгънати. Защо все пак, мамка му, ни отвлякохте?
Абатът не промени сърдитото и строго изражение на лицето си. Отдавна бе престанал да прилича на добродушен дядо.
— Поради две причини. Първо, искаме да научим повече неща за откритието на професор Конклин в развалините в Андите. Второ, искаме да разберем какво сте научили и двамата за мумията в САЩ.
— Няма да ви кажем нищо — отвърна решително Хенри.
Абат Руис започна да си играе с голям пръстен с функциите на печат, поставен на пръст на дясната му ръка.
— Последното тепърва ще се изясни — каза хладно. — Нашият орден има многовековен опит в развързването на езици.
Кръвта на Хенри изстина, когато чу тези думи.
— Кой сте вие?
— Тук аз задавам въпроси, професор Конклин — отговори абатът. Отвори чекмедже и извади оттам, и постави на бюрото нещо, което им бе познато. Бе лабораторният буркан с веществото Z. Златният материал все още бе запазил формата на малка пирамида. — Къде точно открихте това?
Хенри си спомни как главата на мумията се пръсна. Реши, че е по-добре да не лъже, преди да разбере какво знаят тези хора. При все това реши засега да не казва цялата истина.
— Това го открихме… при брат Де Алмагро. Джоан го погледна изумена. Абатът се оживи.
— Значи някогашният ни колега е изпълнил успешно мисията си. Успял е да открие източника на La sangre del diablo.
— Кръвта на Сатаната ли? — попита недоумяващо Хенри, след като преведе мислено текста.
Руис го изгледа продължително и после преплете пръсти.
— Струва ми се, че знаете нещо повече от това, което говорите, професор Конклин. Не забравяйте, че за няколко века успяхме да подобрим инструментариума си. За вас ще бъде най-добре да бъдете откровен и да ни помогнете. А и в крайна сметка сте човек на науката. Любопитството понякога е по-действено от страха. Готов ли сте да ме изслушате?
— Сякаш имам избор…
Абат Руис отново се изправи. Бурканът изчезна нейде в гънките на расото му.
— Всички хора разполагат със свободна воля, професор Конклин. Именно тя ни обрича на вечно проклятие или ни носи избавление.
Абатът излезе иззад бюрото си и даде знак на Карлос да ги поведе.
— В светилището! — нареди му.
Хенри забеляза, че монахът за миг се смути. Веднага обаче кимна и се обърна кръгом. Отвори вратата на кабинета и ги поведе. Безупречен воин на Бога, помисли си Хенри.
— Къде ни водите? — попита, Джоан, като се притисна до Хенри.
— На едно място, където ще ви разкрия истината, с надеждата да ни отвърнете с взаимност.
— Истината за La sangre del diablo? — попита Хенри, като се опитваше да измъкне повече информация. — Та какво можете да знаете за нея?
Абатът тежко въздъхна, сякаш се двоумеше дали да отговори. Накрая все пак се реши.
— Този метал е бил открит за пръв път от испанските завоеватели тук, в Куско. Намерили са го в Храма на слънцето на инките.
— Говорите за развалините под катедралата „Санто Доминго“, така ли? — попита Хенри. Историкът Педро де Сиеса де Леон бе описал Храма като най-богатата със, злато и сребро сграда в света. Дори стените отвътре били облицовани с дебели няколко сантиметра златни плочи. Испанците ги изкъртили и плячкосали, а после го разрушили до основи, за да построят върху него собствения си храм Божи.
— Точно за тях. — Руис въздъхна. — Храмът навярно е бил нещо великолепно, преди да го разрушат. Срамна работа наистина.
— Защо са назовали метала „Кръвта на Сатаната“? — попита Джоан.
Групата стигна до дълго виещо се стълбище, водещо дълбоко в подземията на абатството. Абатът започна бавно да се спуска по него. Пълнотата очевидно му пречеше, тъй като се задъхваше. След още няколко стъпала и отговори.
— Инките са имали вкус към красивите имена. Нарекли са среброто „сълзите на луната“, а златото, „потта на слънцето“. Когато испанските завоеватели научили за съществуването на този метал и се запознали с извънземните му свойства, обявили го за нечестив. Дали му не по-малко богохулно название — La sangre del diablo, „Кръвта на Сатаната“.
Хенри се заинтересува от казаното. Това бе в неговата област, но той за пръв път чуваше тази история.
— Защо за това откритие не се пише никъде? — попита той монаха.
Абатът повдигна рамене.
— Завоевателите уведомили за откритието си Църквата и тя се съгласила с тях. Металът бил изучен, необикновените му свойства били регистрирани, а през 1542 година бил обявен от папа Павел за гнусно творение, недостойно за погледа на Създателя. За дело на Сатаната. Доминиканските монаси, които придружавали испанците, конфискували всички образци от метала и ги изпратили в Рим, за да бъдат пречистени. Всички записи за него били унищожени. Преценило се, че да се говори или да се пише за него било равнозначно на общуване с Лукавия. Неколцина историци били изгорени живи, когато се опитали да се противопоставят на папския декрет. Изгорили ги тук, в тази сграда. Запазването на тайната се превърнало в бреме на нашия орден.