Пътешествениците станаха още по-нервни и напрегнати. Воят на чудовищата бе престанал, но сега започна да ги изнервя тишината. Без да имат представа къде може да се намират създанията, вглеждаха се нервно във всяко трепване на сенките. Никой не каза нищо, но всички знаеха, че създанията са все още около тях. Инстинктът им подсказваше, че ги дебнат хищници. Усещаха погледите им върху себе си. Усещаха, че нещо се таи в мрака.
Безмълвието започна да ги потиска още по-силно. Вече не разговаряха. Дори Норман престана да се оплаква. Сам изпита желание отново да чуе воя на създанията. Стори му се, че това щеше да бъде за предпочитане пред проклетото безмълвие. Внезапно над главите им се разнесе приглушен писък. Маги незабавно насочи лъча на фенерчето към покрива на съседната гробница. Освети, големи бледи лица с черни очи, с гримасничещи уста и остри зъби.
— Назад! — извика Сам и изблъска Маги и Денал зад себе си.
Чудовищата скочиха от покрива и се нахвърлиха върху тях.
Пушката на Ралф изгърмя и една от гнусните твари се загърчи още във въздуха. От врата и зашуртя кръв. Извъртя се и с трясък се стовари върху каменния под. Затъркаля се и започна да надава отвратителни писъци.
Сам даде знак на останалите да се скупчат и отстъпи крачка назад. Стисна пушката си. Едно от създанията се изправи от мястото, където бе заело позиция. Сам успя за пръв път внимателно да го разгледа. Бе бледо и безкосмено, подобно на първото, което бе видял, но определено по-мършаво. Всичките му ребра прозираха под изопнатата кожа. Крайниците му представляваха едва ли не само удължени кости. Сам бе смутен обаче именно от лицето му. Наподобяваше муцуната на мечка и зъбите му до един бяха остри. Определено бе хищник. Още по-смущаващи обаче бяха огромните черни очи. Сам съзря някакъв първичен разум в погледа им. Нещо като любопитство, смесено с ярост. Тази смесица без съмнение бе смъртоносна.
Сам обаче видя в този поглед и друго нещо — предпазливост. Мършавото същество отмести поглед към ранения си другар, който продължаваше да се гърчи върху пода. Когато повторно изгледа Сам, черните му очи се бяха превърнали в цепки.
Съществото изсъска срещу Сам. Като повдигна дългите си бледи крайници, изчезна в една странична улица със скорост, трудно проследима от човешко око. Сам не успя дори да се прицели. Съществото се бе превърнало в размазан белезникав призрак. Наистина се движеше бързо, дявол да го вземе.
Междувременно други негови събратя заизлизаха от различни отвори. От черни прозорци и от тесни врати. Сам забеляза, че между тях съществуваха различия. Някои представляваха умалени копия на съществото, което току-що бе видял. Други имаха по-яки тела. Някои дори притежаваха нещо като зародиш на криле, стърчащи от лопатките. Единствената обща характеристика на всички бяха проницателните гладни черни очи и прозрачната кожа.
— Сам, опасност отляво! — извика Маги.
Сам се извърна наляво. Яко същество с криви крака се бе устремило към тях, като държеше тухла над главата си.
Сам се прицели с лекота. Рефлексите, отработени в течение на дълги години стрелба по патици и фазани, сега му послужиха. Натисна спусъка. Куршумът улучи съществото точно в гърдите и спря устрема му. То падна, задържа се за малко на колене и сетне напълно се свлече. Черна като нефт кръв потече по бялата му кожа. Каменната тухла падна от пръстите му.
Отдясно се разнесе друг изстрел. Сам видя как друго чудовище се свлича на земята на няколко стъпки пред Ралф.
— Продължавай! — извика Ралф.
Сам бе повторно предупреден от писък. Този път не го издаде Маги. Едно от изкривените създания, самка с увиснали гърди, нададе продължителен боен вик. В бледите си ръце държеше тояга. Той се опита да насочи пушката към нея.
— Сам!
Тоягата се спусна към него по-бързо, отколкото бе очаквал. Отстъпи крачка, но недостатъчно бързо. Тоягата шумно се стовари върху цевта на карабината. Оръжието издрънча върху каменния под.
Ръката му изтръпна от удара. Тоягата отново се завъртя. Този път бе насочена към главата му. Самката тържествено зарева. Сам, изгубил равновесие, не успя дори да се приведе. Изпита внезапна рязка болка в лявото си ухо. Извика от изненада.
— Извинявай — съжали Маги и тикна факела, който бе преминал покрай главата му, по-напред, в лицето на нападателката.
Очите на звяра се разшириха от ужас. Победният му вик премина в ужасен писък. Тоягата падна от треперещите му пръсти и той закри лицето си с ръка.
Маги заобиколи Сам и размаха факела. Създанието се отдръпна и мигновено се скри зад една гробница. И неговата скорост беше сякаш свръхестествена.
— Бързо си вземи пушката! — изкрещя Маги на Сам. — Ползвай факлите! — извика на Норман. После посочи с лакът Ралф, който отново бе стрелял. Чернокожият мъж бе обграден отвсякъде. — Помогни му! Аз ще остана при Сам и Денал. Трябва да си пазим гърбовете, когато отстъпваме.