Норман отиде при отбраняващия се бивш футболист и прогони две скотоподобни създания с факлите си.
— Накъде ще отстъпваме? — попита.
— Накъдето и да е! Само да не оставаме тук — отвърна Маги.
Норман кимна, сякаш този отговор го удовлетворяваше. После се включи в битката при Ралф. С още няколко изстрела и един размахан факел разчистиха пространството около високия чернокож мъж.
Отляво се разнесе уплашената въздишка на Денал. Сам видя как малкият индианец започна да отстъпва пред три дребни създания, миниатюрни копия на това, което бе нападнало Сам. Те тихо напредваха по пода, като се подпираха на ръце. Приликата им с маймуни бе много силна.
Като използва свободната си ръка, Сам придърпа Денал към себе си и се прицели в най-близкото от трите. Изстрелът от упор отнесе горната част на черепа му и пръските кръв, попаднали върху другите две, ги накараха да забавят ход.
— Насам! — изкрещя Сам, като тикна Маги и Денал към една странична улица, докато две създания продължаваха да се приближават. Трето създание се протегна към Маги от един покрив, но факелът и го прогони.
Тогава двете поклащащи се чудовища на улицата изреваха и скочиха. Не обаче върху човеците. Нахвърлиха се върху падналия си другар и започнаха да разкъсват бледото му тяло с нокти и зъби. Сам, Маги и Денал продължиха да се оттеглят.
— Що за създания са тези? — попита ужасена Маги.
Сам не знаеше какво да и отговори. В импровизираното пиршество се включиха нови създания, привлечени от миризмата на кръв. Когато факлите се отдалечиха от тях, изскочиха от всички възможни ниши и покриви. Бяха изключително настървени. Какъвто и неутралитет да бе съществувал между създанията, той веднага изчезна, след като надушиха миризмата на прясна кръв и плът.
— Сам, Маги, не можем да дойдем при вас! — изкрещя Ралф. — Много са!
Сам не откъсваше поглед от касапницата. Боеше се, че обезумелите от жажда за кръв създания ще престанат да се плашат от огъня.
— Не се опитвайте да ни достигнете сега! — извика. — Следвайте тази посока! Към златната статуя! Там ще се срещнем! В отговор чу още изстрели.
Маги освети пътя зад тях. Там нямаше никого. Пиршеството на съседната улица бе привлякло, глутницата така, както свещ привлича нощни пеперуди.
— Да побързаме! — подкани ги Маги. — Не знаем докога тези гадини ще се задоволят с местна храна.
Сам не се нуждаеше от повече напомняния. Заедно с Маги и Денал се затичаха по улиците. Взимаха слепешком всички завои, които водеха към златния идол. Писъците на чудовищата, разнасящи се около тях, ги подтикваха да се движат по-бързо. Сам презареди пушката си в движение.
— Как се чувстваш? — обърна се към Маги. В светлината на фенерчето видя, че лицето и е пребледняло и покрито с пот. — Засега съм добре, но ми задай този въпрос още веднъж, когато престанем да тичаме.
Сам я стисна за лакътя. Знаеше какво има предвид. Докато се защищаваха и бягаха, ужасът им бе потиснат от адреналина. Едва по-късно щяха да се шокират от случилото се с тях.
— Нищо ми няма — успокои го Маги и потупа Сам по ръката.
Той и отвърна с усмивка.
— Ще се измъкнем оттук, повярвай ми.
Тя кимна, но той знаеше, че това кимване не означава, че му вярва. Не бяха наивници. Тези същества очевидно бяха канибали и не пренебрегваха мършата.
Бледата им кожа и огромните им очи издаваха, че са обитавали пещерите в течение на поколения. Може би хилядолетия. Кръстосвали са се помежду си и претърпявали мутации. Какво ли са представлявали някога? Неизвестен вид човекоподобни маймуни или може би дори праисторически хора? Ако обаче от тези пещери съществуваше изход, защо тези същества не го бяха използвали?
Сам се замисли върху тази загадка, за да прогони страха. Може би Денал бе прав. Може би тези създания бяха именно малакуи, призраци на подземния свят. Ако инките се бяха срещнали с това чудовищно племе, спокойно можеха да повярват, че те са създания от ука пача, от подземния свят на призраците. Дали заради това бяха построили тук такава скъпа гробница? Дали са вярвали, че тези чудовища ще защитят техните покойници? Като имаше предвид поведението им, Сам реши, че създанията действително се бяха проявили като съвестни пазачи.
Не бе уверен обаче в истинността на изводите си. Разумът му подсказваше, че един важен елемент от пъзела липсваше. Очевидно отговори на въпросите си щеше да получи по-нататък.