— Норман? — извика Сам и сведе пушката. Фигурата спря и един по-тих и спокоен глас му отговори:
— Сам, ти ли си? — попита Норман и отпусна светкавицата, с която бе заслепил тексасеца.
Сам въздъхна облекчено и бързо отиде при Норман. Радостта му бързо се изпари, когато разбра, че фотографът е ранен.
— Къде е Ралф?
Норман прибра светкавицата в джоба си и просто поклати глава. Не искаше да погледне Сам в очите. Отговори с контравъпрос.
— Къде са Маги и Денал?
— При статуята — отвърна Сам с отпаднал глас. Загубата на Ралф натежа като камък върху гърдите му, но сега моментът не бе подходящ за вайкания. Хвана Норман под мишница. — Трябва да побързаме. Може би и те са застрашени.
— Не искам и друг да загине — каза Норман и се опита да отблъсне ръката на Сам.
— Глупости, само кракът ти е пострадал — успокои го Сам и прихвана фотографа през рамо. — Едно време биваше ли те в надбягването с три крака?
Норман отвори уста и понечи да възрази, обаче някъде зад тях се раздаде свирепо ръмжене. Спогледаха се, Норман също се хвана за Сам.
— Сега ще проверим — каза.
На Сам се наложи едва ли не да влачи на гърба си ранения фотограф, но бе решил в никакъв случай да не го изоставя. С куцукания и подскоци започнаха да се придвижват към статуята. Воят около тях се засили. Стори им се, че създанията са вече съвсем близо.
— Привлича ги кракът ми — изстена на ухото му Норман. — Или по-точно, кръвта. Ако ме оставиш тук, би могъл да…
— Съжалявам, но за тях не е предвидено никакво ядене — отвърна Сам и притисна още по-плътно Норман до себе си. Не можеше да приеме саможертвата му.
Ускориха ход, но междувременно писъците на хищниците се засилиха. Статуята се уголемяваше пред очите им прекалено бавно.
— Няма да успеем — каза Норман и кимна към група бледи силуети, придвижващи се с невероятна скорост по покривите. Един от тях се спря и започна да вие по посока на покрива на пещерата.
— Това са разузнавачи — каза Сам. — Откриха ни и сега викат подкрепления. После се извърна и стреля наслуки. Куршумът рикошира в една стена и се удари в насрещната. Нещо изпищя.
— Трябва да се пазят от рикошети — отбеляза Норман с мрачно удовлетворение.
Сам продължи да върви напред. В патронника имаше само един патрон, а след това карабината трябваше да се презарежда. Това означаваше да спрат. Не можеха да си го позволят. Откъм улицата се обади глас, привлечен от изстрела.
— Сам, побързай! Открих как да влезем в статуята! — извика Маги. Малката и фигурка се появи в края на улицата.
— Влезте веднага в нея! — извика в отговор Сам. — По-добре побързайте. Не се тревожете за мен. Норман погледна групата чудовища, която ги следваше по петите.
— Мен повече ме тревожат тези — каза кисело.
Краката и белите дробове на Сам сякаш бяха обхванати от пламъци. Въпреки това ускори ход. Опита се да съкрати разстоянието до Маги. Наближи я и видя как очите и се разшириха, когато тя забеляза групата, която им правеше компания.
— Майната му! Побързайте! — извика тя и се, затича към тях.
— Върни се — изпъшка Сам.
Тя не му обърна внимание. Затича се към тях. Денал я следваше по петите. Когато Маги се доближи, размаха златната кама над главата си и изсвири с уста подобно на овчар, който привиква кучетата си. Какво, по дяволите, правеше?
Сам се извърна. Авангардът на бледия легион започна да скача от покривите на улицата, съвсем близо до тях. Сам отмести Норман и реши да отблъсне нападението с единствения патрон в карабината си. Маги внезапно застана до него.
— Недей! — извика, отблъсна пушката му и направи крачка напред. Сетне размаха дългия нож.
— Маги! — изкрещя разтревожено Сам. За негово удивление обаче съществата застинаха на място. Погледите на черните им очи бяха втренчени в ножа. Дори и разузнавачите над главите им бързо се оттеглиха по покривите. Съществата, застанали на улицата, започнаха да треперят. Сетне бавно заотстъпваха. Маги подкани спътниците си да побързат.
— Нямам представа докога страхът от ножа ще е по силен от желанието им да си хапнат прясно месо — каза и огледа групата.
— Къде е Ралф?
— Мъртъв е — отвърна тихо Норман.
— Боже мой, това не е възможно… — промълви Маги и отново се зае с охраната на спътниците си.
— Защо се страхуват от него? — попита Сам, като наблюдаваше как ножът държи глутницата на разстояние.
— Не знам — отвърна Маги напрегнато, все още не успяла да осмисли новината за Ралф. — Важното е, че се страхуват.
Сам се съгласи с нея и се замисли върху странната реакция на зверовете. Сети се за собствените си предположения, че те са вид маймуни или доисторически хора, открити тук от инките и почитани като подземни духове. Как можеше обаче да се обясни страха им от един стар инкски нож?