Намръщи се, тъй като си даде сметка, че все още е далеч от разкриването на тукашните загадки. Маги обаче правилно бе разбрала, че първата грижа на един изследовател, когато изследва нещо, е да оживее. Гробниците от двете им страни изчезнаха. Бяха достигнали централния площад.
— Пристигнахме — каза Маги и обърна гръб на създанията, скупчили се до стените. Бързо поведе спътниците си към вратата. Сам видя, че тя вече бе отворена.
— Как успя да я отключиш? — попита.
— Изглежда, че това нещо освен оръжие е и универсален шперц. — Тя му подаде ножа. — И този път си промени формата, за да отвори ключалката.
— Шегуваш се — каза Сам и повъртя камата. — Как я накара да проработи?
— Там е работата, че не разбрах как — отвърна Маги и смръщи вежди. Като използваше Денал за патерица, Норман се затътри до тях.
— Не сме сами! — възкликна и посочи пространството зад гърба им.
Бледите чудовища бяха започнали да се измъкват от тъмните улици и да се събират на централния площад. Отново се раздаде ръмжене.
— Изглежда, че гладът им, все пак ще надделее — прецени Сам, след като останалите влязоха в статуята.
— Хайде, Сам, помогни ми да я затворим! — извика Маги отвътре.
Без да откъсва поглед от наближаващата глутница, Сам тръгна към тясната врата заднешком. Когато влизаше, ремъкът на пушката му се закачи за една от пантите. Сам се опита да я откачи, но тя се заклещи още по-здраво.
— Дявол да го вземе!
Едно от създанията разбра, че Сам е в затруднение, и тръгна напред, като съскаше и ръмжеше. Имаше остри зъби и нокти. Войник. Засъска срещу Сам. От устата на звяра потекоха лиги и той замахна с остри като бръсначи нокти към гърлото му.
Сам се отдръпна и парира удара със златната кама. Острието и сряза бледата плът, но все пак ефектът му бе като бодване на бик с карфица. Създанието яростно зарева. Опита се отново да откачи пушката.
— Остави я! — изкрещя Маги.
— Това е единственото ни оръжие! — възрази той. Без да пуска пушката, продължаваше да насочва острието на камата към противника си. Зад звяра се струпаха други, които също започнаха да пищят и съскат. Бяха надушили миризмата на кръв. Сам погледна създанието в очите. В тези черни кладенци се криеше първичен разум. То повдигна наранената си ръка, от която по белезникавата му кожа се стичаше кръв. Нададе рев, изпълнен с ненавист. Сам се приготви за удар.
Вместо обаче да го нападне, чудовището внезапно отскочи встрани, подобно на марионетка, управлявана от невидима ръка. Нараненият крайник внезапно почерня, сякаш засегнат от неведома отрова. После започна да дими. Чудовището, като ревеше от болка, се завърна при събратята си. Ръката му вече бе почти овъглена и от нея се сипеше пепел, обаче горенето не преставаше. Съществото се изтърколи върху каменния под. За броени секунди бледото му туловище и останалите крайници почерняха и придобиха цвета на гранита под тях. От гърчещото се тяло се издигаше дим. През пукнатините му дори се виждаха тлеещите вътре пламъчета.
Сам разбираше на какво бе станал свидетел. Това явление в миналото бе документирано, но в наше време никой не го бе виждал. Спонтанно изгаряне.
Изумен, Сам се отмести встрани и забрави за пушката си. След като престана да я тегли, тя просто падна на пода. Той не и обърна внимание и размаха камата. Останалите белокожи създания се отдръпнаха от изгорелия си събрат. Едрият звяр лежеше неподвижно върху каменния под. Бе се превърнал в скулптура от пепел. Маги се наведе, хвана пушката и я издърпа вътре.
— Помогни ми да затворя вратата!
В отговор Сам кимна и после отново погледна златната кама. Пъхна я внимателно в пояса си. Вече и двете му ръце бяха свободни, така че двамата с Маги затвориха тежката врата. Тя се намести в рамката си и ключалката повторно изщрака.
— Сега би трябвало да сме вече в безопасност — каза Маги, като се подпря на сребърната плоча.
Внезапно подът под тях потрепери. Всички се напрегнаха.
— Защо ти трябваше да казваш това? — изстена Норман с поглед, забит в краката си.
Отдолу се разнесе глух шум, подобен на бученето на огромна река. Бученето се засили и започна да кънти в кухата статуя.
— Какво, по дяволите, е това? — попита Маги.
— Поредният капан — отвърна Сам.
— Оттук — каза абат Руис и тръгна по дългия коридор. Хенри последва абата, повел ги на обиколка из огромния изследователски център, разположен под абатството Санто Доминго. Джоан, облекла стерилен бял работен комбинезон върху дрехите си, вървеше до абата, докато Хенри се движеше редом до брат Карлос, който не преставаше да наблюдава групата със суров поглед. Четиримата, облечени в бяло, можеха да бъдат взети за едни от многото научни работници, заети в лабораториите. Единствено деветмилиметровият глок в дясната ръка на Карлос издаваше, че нещата не стояха точно така.