— Това наистина е удивително откритие — каза Хенри. — Защо обаче е тази тайнственост?
— За да запазим надеждата на човечеството за спасение — отвърна тържествено абатът. — Съгласно светейшия указ на папа Павел от 1542 година на нас, една от испанските секти на Доминиканския орден, бе възложено да направим всичко възможно, за да не допуснем този демонски метал да поквари човешкия род. Да пазим съществуването му в тайна и да го почитаме.
— Използвахте думата „секта“. Какво означава това? Кои точно сте вие? — попита Хенри с присвити очи.
Абатът сякаш се опита да прецени с поглед дали Хенри заслужава отговор. Все пак му отговори. Тихо и с нотка на заплаха.
— Кои сме ние ли? Ние сме едно от най-старите подразделения на Доминиканския орден. Съществуваме още от тринайсети век. Някога са ни наричали „Пазителите на Въпроса“. Ние първи придружихме завоевателите, когато те отпътуваха за Новия свят, в земите на езичниците. Като откриватели на La sangre del diablo бе ни възложено да конфискуваме всяка унция от дяволския метал и да изправим всекиго, свързан с неговото откриване, пред Въпроса, докато сведенията за метала се запазят единствено в лоното на Църквата.
Хенри бавно започна да проумява думите на абата. Спомни си и символа върху пръстена на отец Де Алмагро. Кръстосани мечове.
— Боже мой! — възкликна.
— Да, ние сме последните инквизитори — заяви гордо абат Руис.
— Но вас ви разпуснаха — припомни Хенри и поклати глава. — Рим разпусна испанската инквизиция още в края на деветнайсети век.
— Само на думи… Светейшият едикт на папа Павел никога не е бил отменян.
— Заради това ли се укрихте тук? — попита Хенри.
— Да. Далеч от любопитни очи и близо до източника на La sangre del diablo. Орденът ни прецени, че тази мисия е прекалено важна, за да се откажем от нея.
— Какво представлява тази мисия? — попита Джоан. — Само не ми казвайте, че след цялата тази ваша изследователска дейност тук все още вярвате, че металът е омърсен от дявола.
Абатът я изгледа снизходително.
— Не. Напротив. Ние сега смятаме, че този метал всъщност е благословен — отвърна Руис. Усмихна се, когато забеляза, че двамата останаха смутени от тези думи. — Щом металът е в състояние да отгатне мислите на човека и да ги превърне във физическа реалност, това няма как да е станало без намесата на ръката на Бога. В нашите лаборатории в течение на столетия се занимаваме с пречистването на метала с цел да засилим още повече неговата чувствителност към чистата мисъл.
— С каква цел все пак? — попита Хенри и се намръщи.
— За да можем след време да достигнем мислите на Бога — отвърна простичко абатът.
Хенри бе шокиран от тези думи и не успя да скрие чувствата си. Джоан се приближи до него и докосна ръката му.
— Вярваме, че ако разполагаме с достатъчно количество чист метал, ще бъдем в състояние да създадем съд с чувствителност, способна да долови мислите и духа на нашия Създател.
— Шегувате се — усмихна се Джоан.
Изражението на лицето на абата обаче бе сериозно.
— А после? — попита Хенри. Бе останал с чувството, че абатът премълчава нещо. Духовникът поклати глава.
— Професор Конклин, това е нашата най-строго пазена тайна. Предполагам обаче, че след като смятам да разчитам на вашата помощ, ще трябва да ви покажа всичко. Дори да ви запозная с последното откровение. — Абат Руис направи крачка към олтара. — Елате. Ще ме разберете.
Хенри остана с усещането, че духовникът, макар да говореше за строго охранявани тайни, всъщност изпитваше удоволствие от тази малка игра на котка и мишка с гостите си. Това го разтревожи. Щом сектата бе готова да сподели тези тайни с Хенри и Джоан, това можеше да означава само едно: че нямаше да им даде възможност да споделят наученото от тях със света. Словоохотливостта и самоувереността на абата караха Хенри да бъде предпазлив.
Когато се оказаха при олтара, абатът махна с ръка към златната статуя.
— Ето я и нашата крайна цел.
— Нищо не разбирам — каза Джоан. Хенри също не скри недоумението си.
Абатът докосна скулптурата с треперещ пръст.
— Това е празен съд, реагиращ единствено на нашите мисли. Надяваме се обаче, ако разполагаме с достатъчно материал, да достигнем до самия дух Божи. Да придадем на Неговата воля физическа форма.