Хенри погледна статуята на спящия Христос.
— Да не би да намеквате, че…
— Вярваме, че именно Провидението даде този метал в ръцете на Църквата при откриването на Новия свят. Че това бе предизвикателство към нашата вяра. Истинско Боже изпитание. Ако съберем достатъчно количество от това божествено вещество, Божият разум ще присегне към този съд и ще се въплъти в него, ще му даде живот — абат Руис се обърна към Хенри. Погледът му бе изпълнен с жар. — Целта ни е да доведем един жив Бог на тази земя.
— Второто пришествие ли имате предвид? — възкликна Джоан.
— Да, повторното раждане на Христос на земята — потвърди абат Руис и кимна към златната статуя.
Хенри поклати глава. Това бе безумие.
— Защо именно ние? За какво ви трябваме?
Руис се усмихна и ги отдръпна встрани.
— Защото вие открихте останките на брат Франсиско де Алмагро, един от нашите предшественици. През шестнайсети век той е бил изпратен да открие едно находище на La sangre del diablo. Било толкова голямо, че според инките металът „се стичал от планините като вода“. Брат Франсиско така и не се завърнал и предположили, че бил убит. Когато обаче ми се обади архиепископ Кърни от Балтимор, надеждите ни отново се пробудиха. Може би нашият брат е успял да открие находището, но е загинал, преди да успее да донесе тази вест. — Абатът погледна отново фигурата на спящия Христос. — Молим се, професор Конклин, да сте открили неволно средството, с което се надяваме да достигнем Бога.
— Сериозно ли мислите, че това митическо съкровище се намира при моите разкопки?
— Един наш тамошен служител ни съобщи това — каза абатът и повдигна вежди. — Информацията изглежда обещаваща. След злополуката в подземния храм обаче ще ни трябва известно време, за да…
— Каква злополука? За какво говорите? — Хенри ужасен го прекъсна. Руис го погледна мрачно.
— Разбирам ви. Нямало е как да научите за срутването — каза абатът и набързо обясни на Хенри какво се бе случило при развалините.
Хенри пребледня.
— Не се бойте обаче за студентите. От последното им обаждане става ясно, че са успели да попаднат на естествена пещера, в която са се укрили.
— Трябва незабавно да отида там! Веднага! — извика Хенри и освободи ръката си от ръката на Джоан. Интересът му към това, което видя тук, веднага се изпари. Боже мой, въобще бе забравил за племенника си! Дори не му беше дошло наум, че и неговият живот може да е застрашен.
— С нищо не можете да им помогнете. Поддържам непрекъсната връзка с моите хора. Науча ли нещо ново, веднага ще ви уведомя.
Лицето на Хенри отново доби нормалния си цвят.
— С нищо няма да ви помогна, преди да се убедя, че племенникът ми е в безопасност!
— Успокойте се, професор Конклин. Вече изпратих специализиран екип, който да помогне в спасителните работи.
Хенри започна притеснено да се движи. Джоан се приближи до него и го прегърна през рамо. Той се отпусна в прегръдките и. След смъртта на жена му и брат му не му останаха други роднини. Хенри си нямаше другиго. Ако не бе така влюбен в професията си, може би навремето щеше да разсъждава по-трезво и да не допусне да се стигне до сегашната бъркотия. Измъкна се от прегръдките на Джоан и се обърна към абата.
— Ако Сам пострада, ще ви убия — процеди през зъби.
Абат Руис отстъпи крачка, а брат Карлос се доближи с пистолет в ръка. Абатът произнесе с увереност:
— Сигурен съм, че племенникът ви е в пълна безопасност.
Още един капан!
Когато златната плоча под краката им започна да трепери, Сам притегли Маги към себе си. Бе се опитала да отключи вратата, но тя не поддаде.
— Хванете се за нещо! — закрещя Сам, като се опита да надвика засилващия се рев на водата под краката им. — Дръжте се! Вибрациите на пода преминаха през токовете на обувките му, достигнаха краката му и започнаха да се усещат дори в гръбнака и ребрата. На крачка от него Денал продължаваше да подкрепя Норман. Очите на младия индианец се бяха уголемили като панички. Грохотът, изпълнил тясното пространство, стана оглушителен. Подът под обувките на Сам се раздвижи. — Дръжте се здраво.
Шумът стана непоносим. Подът потрепери, сякаш едва удържаше огромен натиск отдолу, после се чу силен трясък и той рязко се издигна. Норман падна на ръце и колене и изкрещя от болка, след като нараненият му крак се удари в металния под. Останалите застинаха от страх и не произнесоха и думичка. Подът под краката им се замята насам-натам и продължи да се люлее, но не престана да се издига. В началото, по-бавно, а после набра скорост. Вибрациите не престанаха.
— Хидравлика! — изкрещя Норман, надвивайки грохота. Денал му помогна да се изправи.