Гъстата джунгла свърши и пред очите им сякаш по чудо се появи село. Каменните къщи, изградени около централен площад, се издигаха по терасирани площи в самата джунгла. Почти всички къщи бяха наполовина потънали в зеленината. По каменните им покриви и в дворовете растяха горски цветя. Уханията им донякъде неутрализираха миризмата на вулканична сяра.
Сам ахна от удивление. По тесните улици се движеха лами и прасета, а по вратите и прозорците се появиха мъже и жени, които започнаха да наблюдават с любопитство пришълците. Сам реши, че те са поне стотина души. Бяха облечени или в подобните на пончо „куш-ма“, или с дълги индиански туники „анаку“. Самите къщи бяха не по-малко разкрасени от обитателите им. По стените и прозорците имаше изящни каменни украшения, а на светлината на залязващото слънце проблясваха златни и сребърни инкрустации.
Норман, подпрял се на рамото на Денал, куцукаше пред тях. От един вход излезе млада жена, увита във вълнен шал „иликла“, и смутено се приближи до Норман. В ръцете си държеше голям венец от сини цветя, преплетени с жълти папагалски пера. Мършавият фотограф се усмихна и се поклони. Младата жена се възползва от неговата поза и нахлузи венеца на врата му. Норман се изправи, а тя се изкикоти, закрила уста с длан, и после с изящна походка се отдалечи. Норман се обърна към Денал и със смутена усмивка посочи подаръка си.
— Това отива ли на ризата ми? — пошегува се и продължи да куцука. Очевидно не се замисляше къде се бяха озовали.
Сам и Маги обаче застинаха още когато видяха селището. Сам мислено разчете постройките от джунглата, животните и хората. Веднага разпозна планировката на това селище. Централен площад, прави булеварди, домове, изградени на тераси. Планировката бе идентична с тази на некропола под тях!
— Даваш ли си сметка къде сме? — Маги го стисна, за лакътя. Очите и бяха широко отворени. — Те не са обикновено кечуанско племе, което с мъка се бори за оцеляване.
Сам кимна с разбиране.
— Това са прадедите на Денал — каза глухо. Бе стигнал до извода на Маги и бе шокиран. Бяха се озовали в истинско инкско селище!
Когато слънцето залезе, Филип чу звук, който не бе очаквал да чуе повече. Радиостанцията на лагера започна да пращи. Рязко се изправи на крака и събори походния стол, върху който бе седнал. Брат Отера и останалите доминикански монаси бяха при разкопките. Днес в лагера бяха пристигнали двама опитни миньори и поеха командването на индианските работници.
Филип рязко отвори вратата на свързочната палатка и бързо се шмугна вътре в сенчестата прохлада. Грабна веднага слушалката.
— Ало! — извика. — Чувате ли ме? Чу се още пукот, последван от думи:
— Филип, ти ли си? Обажда се Сам. Батерията започна да… Успяхме да се измъкнем от пещерата… Последва още пукот.
— Сам, обади се! Къде си? — извика Филип.
Думите на Сам отново си пробиха път през пукота:
— В един от вулканите… Струва ми се, на изток от лагера…
Сърцето на Филип запя. Щом бяха оцелели, нямаше причини да продължават да копаят повече. Всичко бе приключило! Скоро щеше да се завърне у дома! Веднага си представи апартамента си в Харвард. Представи си своя компютър, книгите и документите си, всички каталогизирани и изрядно подредени. Погледна скъсаната си риза и мръсните панталони. След тази експедиция никога повече нямаше да се занимава с полева работа. От радост не обърна внимание на някои от последните думи на Сам, но това вече нямаше значение.
— …хеликоптери или други летателни средства. Ще запалим сигнален огън. Да ни търсят! Успя ли да се свържеш с чичо Ханк?
Филип се намръщи и премина на предаване.
— Не, обаче съм сигурен, че новината вече е достигнала Куско. Тук се появи помощ. Не би трябвало и той да се забави…
— Филип, няма да повярваш какво открихме тук: Майната им. Много му пукаше какво са открили. Следващите думи на Сам обаче го извадиха от професионалната му апатия. — Открихме изгубено инкско племе!
— Какво?
— Това е много дълга история… Батерията е много отслабнала… Ще ти се обадя утре по някое време.
— Сам, почакай!
— …да търсят сигналния ни огън — каза Сам.
Връзката отслабна и прекъсна.
Филип направи още няколко опита да се свърже със Сам, но без успех. Или батерията бе много изтощена, или копелето бе изключило своето уоки-токи. Филип хлопна сърдито слушалката.
— Мръсник!
Вратата на палатката внезапно се отвори и до нея се появи стройната фигура на брат Отера. Лицето на високия монах остана в сянка.
— С кого разговаряше? — попита напрегнато. Филип реши, че монахът е уморен от спасителните работи. Даде му знак да влезе вътре.