Обяснението защо съм толкова… различен. Защото съм такъв.
Неслучайно съм се окопал в свят от пергамент, страници и предсказуемост, както отвътре, така и отвън. Стабилността гарантира контрол. А контролът ми пречи да огъвам лостове във фитнеса.
Ако не беше лост, а човешки крайник… например на Джеси…
Потръпвам вътрешно. Как, по дяволите, допуснах да изгубя контрол толкова бързо и драстично?
Прогонвам спомените и пак поглеждам към лоста, който прилича на зле изпълнен занаятчийски проект.
— Машината е амортизирана — промърморвам и успешно заобикалям темата за новата ми студентка. — На четирийсет и пет метра от Тихия океан… сигурно цялата е ръждясала.
Нищо чудно, че не се изпотих.
— Ти никога не се потиш. — Джеки се муси една-две секунди, след което наперената усмивка се връща на лицето му, точно когато днешната версия на червенокоската на мечтите му се понася към нас.
— Май сме дошли точно навреме — отбелязва тя. Пищната мацка и приятелката ѝ изглеждат доволни и от себе си, и от нас. Тънките им роклички и дизайнерските слънчеви очила подсказват, че вероятно са свикнали да бъдат плячката, а не ловците. По всичко обаче личи, че промяната в ролите им харесва. Много.
Аз игнорирам всячески авансите им. Не мога да си позволя още една изцепка. Когато изгубя контрол, се случват лоши неща, а понастоящем имам пред себе си цели две напомняния.
Огънатият като подкова лост и инвалидната количка на най-добрия ми приятел.
Джеси ги удостоява с приветлива усмивка и момичетата се облягат на яркосинята греда, опасваща ринга за вдигане на тежести.
— Мен ако питате, винаги сте добре дошли.
Тази реплика, примамлива като бита сметана, явно грабва червенокоската. Момичето облизва устни, сякаш част от въображаемата сметана е попаднала върху тях.
— Леле, колко сладкодумно. Говориш като агент или поет.
— Всъщност съм учен. За разлика от Йейтс или Хюз, мога да ви разкажа всичко за свръхновата Бетелгейзе и разлома Каскадия, и да ви разясня подробно защо Вселената се разширява.
Поглеждам го изпод вежди.
— Нов подход.
— Нов, но изпитан, мамка му — отвръща той и отразява погледа ми.
Червенокоската вдига лъскавите очила на главата си.
— Убеди ме още с Бетелгейзе, сладурче. Та… къде ще ходите после? — пита тя.
— И искате ли компания? — вметва приятелката ѝ.
Гръбнакът ми се сковава и бързам да избърша с кърпа несъществуващата пот от врата си. Новата приятелка на Джеси несъмнено е симпатична, както и другото момиче, обаче е изключено да се мъча с насилени разговори в продължение на часове, а после да отклоня неловко поканата да прекарам вечерта в дома ѝ.
Нямам нищо против кавалерския подход на Джеси към секса, просто не го споделям. Сигурно ще се стори странно на мнозина, но не го възприемам като кой знае каква саможертва. Въртележката от свалки и безразборен секс не е за мен. Много по-привлекателно е да ухажваш една жена. Да научиш тайните ѝ. Да спечелиш съкровищата ѝ.
Какво пък, може би Джеси е прав. Може би наистина съм от друга планета. Или най-малкото от друго време.
— Амиии — разтеглям устни с надеждата, че усмивката ми намеква за разкаяние, а не за стомашно разстройство. — Съжалявам. Имаме друг ангажимент. Частно събиране в центъра след два часа.
Не заеквам, защото е истина. Тази вечер е важна за Сара и Редж, които на практика са мое семейство. Няма начин да я пропуснем. Очаквам Джеси да реагира с раздразнение, но разочарованата му гримаса така и не се появява.
— А, да. — Заслепява ни с мегаватите на лъчезарната си усмивка. — Партито на Мелора Хол за филми по книги в „Ректо Версо“.
Двете жени сякаш са готови да му скочат още тук и сега, а на мен ми иде да го убия.
— Ще ходите на партито на Мелора Хол? — писва обожателката на Джеси.
— Сериозно? — писва на свой ред другото момиче.
— И то в „Ректо Версо“! Обичам това място!
— Нали? Толкова е сладко!
Докато жените обменят възклицания, двамата с Джеси също си разменяме реплики — мълчаливи, но ефикасни.
„Сладко?“ — оформя с устни той.
„Какви ги вършиш, мамка му?“ — отправям му кръвнишки поглед.
Поне по този въпрос сме на едно мнение. И двамата се гордеем с книжарницата, която нашите приятелки изградиха на Спринг и Пето, както и с непрестанните добри отзиви, които начинанието им получава вече трийсет години — макар че „сладко“ едва ли е най-подходящият епитет. Студиото избра „Ректо Версо“ за провеждане на събитието с идеята то да се хареса на литературните и филмовите сноби, които си падат по модерната, но и интелектуална атмосфера на книжарницата.