Усмихвам се, щом усещам тънките нишки на собствената ми зараждаща се ревност. Човекът, който ми е най-близък, е забранен плод. В какъвто би се превърнал и Максим, ако някой разбере за отношенията ни.
— Защо ме питаш? Нали уж трябваше да говорим за теб?
— Знам. — Затварям очи с въздишка. — Моят най-близък човек е дядо ми.
— Джовани Валари? Сценаристът?
Кимвам.
— Живее в къщата за гости на майка ми в Бевърли Хилс.
Никой не говори с него, защото е забранено. От години ходя тайно при него и измислям всякакви начини, за да се срещаме, без да си навлека неприятности. До ден днешен.
Той присвива очи.
— Но той ти е дядо. Защо, за бога, ти забраняват да се виждаш с него?
— Когато бях малка, двамата бяхме много близки. После нещата се промениха. Така и не разбрах защо. В момента обаче положението е такова.
— И ти го приемаш? — клати глава Максим и знам, че нямам какво повече да кажа, за да му помогна да го осмисли. Той обаче заслужава да знае срещу какво сме изправени.
— Важното е да разбереш, че същото ще се случи и с теб. Ако разберат за нас, няма само да цъкат неодобрително с език и в крайна сметка да се примирят. Ще ни забранят да се виждаме.
Това се е опитвала да ти каже Кел.
Той стисва зъби.
— Защото не съм някаква богата знаменитост? Защото не мога да те кача на яхтата си и да позирам за снимки на червения килим?
Отбранителната нотка в думите му къса сърцето ми.
— Не — възразявам веднага. — Уверявам те, че изобщо не е това. Семейството ми вече има много пари, толкова много, че не знае какво да прави с тях. Толкова много, че губят значимостта си в сравнение с други неща.
— Какви?
— Неща като… традиция… контрол… власт.
— Не разбирам какво общо има това с теб. С нас.
Има, и още как.
Но не мога да го изрека на глас. Той не разбира и никога няма да разбере. Не му е разрешено и никога няма да бъде.
Вдигам ръка и галя нежно брадата му.
— Когато сме заедно, не мисля по въпроса. Университетът винаги е бил моето бягство от онзи свят. Ти обаче… се превърна в нещо повече от бягство.
Толкова повече…
Дълбоко в себе си знам, че любовта ми към Максим ще ме съсипе. Нищо добро няма да излезе от тези редки мигове заедно, ако не броим блаженството, когато ме докосва.
Утехата на компанията му.
Това блаженство.
Тази утеха.
Този рай, която прогонва Ада, за който съм отгледана.
Съдбата, заради която съм зачената.
— Какво съм аз за теб?
С него се чувствам по-внушителна, чувствам се като себе си.
И дори да не е завинаги… ще се възползвам.
Прехапвам устни и въртя разсеяно копчето на ръкавела му.
— Напоследък започвам да си мисля, че мястото ми е при теб. Поне в момента. — Минутка. Час. Колкото ни е отредено. — И не мога да се откъсна или да стоя настрана.
В първия миг Максим не помръдва. После улавя мълчаливо ръцете ми и се обръща към мен.
— Животът ми винаги се е въртял около самоконтрола.
Откакто се помня. Но когато става въпрос за теб… — присвива леко очи. — Честно казано, никога не съм се чувствал толкова безсилен. Щом ти влезеш в стаята, самоконтролът ми излита през прозореца.
Плъзвам длан нагоре по гърдите му и усещам ускорения му пулс.
— С мен не е нужно да се контролираш.
Той ме притегля към себе си и съм благодарна, че сме приключили с приказките. Сладката и бавна целувка е прошка и утеха. Знак, че приемаме все по-здравата връзка помежду ни. Предизвикателство срещу всичко и всички, които я застрашават. Нещо повече, напомня ми по най-приятния начин, че няма нищо лошо да се предам на тези моменти заедно с него.
Максим ме повдига с лекота и ме поставя на дълбокия перваз, като избутва няколко книги, за да ни разчисти повече място. Едната пада с трясък на пода, но ръцете му не спират.
Те опипват жадно всеки сантиметър открита кожа и се плъзгат към раменете ми. Сетне се понасят бавно и мъчително към оскъдната коприна, която покрива гърдите ми. Отново поемат надолу, а после и нагоре по бедрата, оголени от високата цепка на роклята. Пристъпва още малко напред и разтваря краката ми с тяло, за да се настани между тях.
Въздишам. Омеквам. Предавам се.
Тази вечер бедното ми сърце преживя неприятни моменти — болка, негодувание и какво ли още не — а сега се е подуло като балон, който ми пречи да дишам. Максим захапва леко линията на челюстта ми и продължава с целувки към рамото ми и свалената презрамка. Покривам ръката му с моята и му помагам да смъкне до долу едната презрамка. После и другата. Гърдите ми са освободени и чувството е страхотно.