Той не помръдва, не диша. Секундите текат мъчително, а очите му ме изпиват с тихо възхищение.
— Ти си най-великолепното създание, което някога съм виждал.
Кожата ми настръхва при тези думи, но аз искам повече, желая го до болка. Нямам търпение да почувствам ръцете му върху себе си. Устните му. Всичко, което би подхранило или облекчило обзелата ме лудост.
— Докосни ме — моля го тихо.
Той го прави — плъзва съвсем леко палец по външната извивка на гърдата ми и описва кръг. Не ми е достатъчно и се каня да повторя молбата си, ала в този миг Максим навежда глава, засмуква зърното ми и го гали с върха на езика си.
Вдишвам рязко.
— О!
Заравям пръсти в косата му и от гърлото му излиза ръмжене, напоено със същата сласт. Моето желание провокира неговото и той се прехвърля жадно на другата ми гърда. Хапе, смуче и ближе, а балонът в гърдите ми всеки миг ще се пръсне.
Няма значение, че пулсирането между бедрата ми разбива на пух и прах всички причини да спра. Преплитам крака около кръста му и инстинктът ми подсказва, че трябва да увелича триенето там. Едно тънко гласче в главата ми шепне, че отивам твърде далеч и го правя твърде бързо, но друг, по-силен глас крещи, че се бавя. Опасността рязко замлъква на фона на желанието, което ме изгаря отвътре. Пламъците са всепоглъщащи и всичко друго е без значение.
Не искам да спирам. Не искам никога да спирам.
Максим вдига глава за нова целувка. Тази е по-брутална от предишните. Сякаш е на косъм да изгуби окончателно самоконтрол. Би трябвало да се притесня, но не става така.
Имам му доверие. Имам доверие на случващото се между нас.
— Кара…
Името ми си пробива път към устните му.
— Не искам да спирам — отвръщам трескаво.
— Добре. Защото искам да опитам още. Искам всичко.
Плъзва ръка по-нагоре, докато върховете на пръстите му не докосват прашките ми.
— Искам да те накарам да свършиш, Кара. Ще полудея, ако не те вкуся.
Погледите ни се срещат. В неговите сини дълбини се чете такава молба, такъв глад. Вече знам накъде ни води, знам го със сигурност. Максим притиска палец към бельото ми и аз потръпвам при тази намек за оргазма, който ми е обещал.
— Кажи да — прошепва той и пак ме гали.
Отговарям със стон, който явно приема за „да“, защото ме вдига от перваза и ме премества върху ръба на бюрото си.
Без да откъсва поглед от мен нито за миг, Максим сваля бикините ми и ги захвърля настрани. После се смъква на колене и прокарва горещия си език по вътрешната страна на бедрата ми. Цялата треперя. Някъде насред този сладък хаос си давам сметка, че не става дума само за похот. Има страх, очакване и всичко останало, всичко забранено, което Максим пробужда в мен. Всичко забранено и грешно, което вършим и което изглежда толкова естествено и правилно. Съвършено в пълния смисъл на думата…
Той вдига глава и ме поглежда напрегнато.
— Цялата се тресеш, Кара.
— От нерви е.
Думите излизат твърде задъхано и бързо. Сигурна съм, че той се досеща за всичко, което не изричам на глас. Вероятно осъзнава каква граница се каня да прекрача с него. Граница, която досега не съм прекрачвала. Самата мисъл за това винаги е била твърде опасна. А и не бях срещала никого, заради когото да поема този риск.
Максим застива и вибрациите помежду ни се променят.
Стават по-плътни. Всичко е някак по-истинско. По-значимо.
— Можем да спрем. Ако не си сигурна…
Клатя глава. Той спира за миг, сякаш претегля думите ми… или истината в тях.
— Добре съм — заявявам уверено. — Сигурна съм.
Максим поставя ръка на корема ми и я поднася към гърдите ми. Сключва вежди, щом долавя с дланта си пулса на галопиращото ми сърце. За миг се плаша, че реакцията ми и страхът ми ще го спрат…
— Легни, красавице.
Слава на небесата, не го спират.
Той ме бутва нежно назад, мълви задъхано, а вътре в мен се случват чудеса. Гърбът ми се изпъва върху широката дървена повърхност и в главата ми отеква оглушително нов пристъп на желание. Щом устните и езикът му намират най-чувствителното ми местенце, се изстрелвам в ново измерение.
Извивам тяло с накъсан вик. Хълбоците ми се движат по собствена воля. И двамата подхващаме извечната борба за надмощие. Изпитание за сила и воля. Търпение и глад.
Усещам как светът ми се накланя опасно дори когато той ме приковава оголена и все по-замаяна с всяка атака на езика си.
Натискът, който доскоро чувствах само в гърдите си, сега е навсякъде. Пулсира по крайниците ми. Събира се дълбоко в корема ми.