Какво е обяснението за буквалните огньове в очите ѝ?
Защо така упорито се крие? Какво крие?
Време е да анализирам всички улики, които събрах. В дълбочина.
Въпросното кътче в читалнята на втория етаж е нещо като мое лично скривалище, което повечето студенти не харесват, защото е овехтяло и тъмно. А след като откриха новото крило, което напълно отразява модерните и скъпи вкусове на Вероника Валари, то окончателно ще опустее. Не че се оплаквам. Така ще разполагам с повече място, за да разгърна…
— Мамка му!
Възклицанието ми кара Джеси да вдигне глава и да ме удостои с една от наперените си усмивки, които са негова запазена марка.
— Виж ти, каква приятна изненада — провлачва той. — Мислех, че си затънал до шията в курсови работи.
— Аз пък си мислех, че още пиеш кафе и се гушкаш с червенокоската, която не можеше да си извади езика от ухото ти на снощното събитие.
— Да пренощуваш в дома на момичето си има своите предимства.
— Щом казваш.
— Струва ми се, че си натрупал личен опит в тази област — изтъква той и поглежда многозначително омачкания ми костюм от вчера. — Вярно, че снощи онази сладурана се опита да спука моя tympanum, но това не значи, че съм ослепял, професоре. Видях те как се омете рано-рано от партито. И — изненада! — Кара Валари хукна да те гони на високите си червени токчета.
Присвивам неволно очи.
— Сериозно ли вкара в едно изречение латински научен термин, описващ евтината ви любовна игра, и обувките на Кара?
— Малко неща са по-изящни от комбинацията между човешката биология и добре изработените обувки на висок ток, приятелю.
— Сигурно бих могъл да се сетя за няколко.
— Дано не си размишлявал върху тях снощи. — Джеси вади дебела книга от купчината на масата пред себе си и я отваря на страница, поместваща великолепно изображение на Слънчевата система. — Не ме разочаровай, човече. Не ми казвай, че си отказал на онази жена на фона на облеклото ѝ и начина, по който те изпиваше с поглед.
Прокарвам бавно ръка по лицето си.
— Добре. Не ти го казвам.
— Слава богу — проточва врат той и вдига вежди. — И?
Стисвам устни.
— Сложно е.
— Фондовият пазар е сложен, приятелю. Трафикът в центъра в час пик е сложен. Но да усетиш кога една великолепна жена ти е хвърлила око и да не направиш нещо по въпроса? Това не е сложно, Максим Кейн. Това е благословия от боговете.
Завършва с патос, достоен за някой дълбокомислен философ, и позволявам на една малка усмивка да се изпише на лицето ми. Още усещам вкуса на Кара по устните си. Моля се мълчаливо да се задържи за постоянно.
— Е, боговете не бива да се тревожат, че усилията им са отишли напразно — отбелязвам накрая и вдигам предупредително пръст. — Но няма да ти споделя повече от това. Край на дискусията.
Джеси размахва победоносно ръце.
— Щом казваш. Но те уверявам, че скоро пак ще си поговорим.
Едва ли ще ми се удаде по-добра възможност да сменя темата. Спирам поглед върху заглавията, които е натрупал пред себе си. До едно са дебели научни издания, толкова ценни, че могат да се заемат само в читалнята.
— А какво води вас в това мухлясало кътче, професор Норт?
И което е по-важно, оставихте ли поне една книга по астрономия за студентите?
— Имам мисия — отвръща той и разкършва рамене. — Търся отговори. — После вдига очи към тавана. — Някой там, горе, чува ли ме? Отговори, моля!
Свъсвам се.
— Какви отговори?
— Такива, обясняващи звездната формация, която Кел Валари е заснела предишната нощ. — Лицето му се изопва, щом вади увеличена версия на снимката от телефона на Кел, копирана на фотографска хартия. — Добре де, ще го призная гласно. Нямам никаква идея какво представлява това чудо.
— Което вероятно означава, че гориш от желание да си го изкараш на някого.
— Да, на себе си — мята ядно фотографията и тя се плъзга по масата. — Това съзвездие, ако изобщо е съзвездие, е лишено от какъвто и да било смисъл. Не само за източния небосвод по това време на годината. А за всеки небосвод по всяко време.
Не е дрон, защото проклетото нещо е твърде голямо и не отговаря на спецификациите на самолет, бил той цивилен или военен.
— Кофти.
Не е нужно да притежавам тънкия усет на Кара, за да доловя раздразнението му. От деня, в който се озова за постоянно в инвалидната си количка, Джеси знаеше, че умът ще е единственото му предимство на този свят. При това първокласен, гениален ум. В редките случаи, когато не знае нещо, Джеси не се спира, докато не го разплете.