— Така че… имаме предложение за вас, дами. — Джеси прави кратка пауза, за да нагнети още повече напрегнатото очакване. — Едва ли ще приемат Венера и Афродита като допустими имена в списъка с гостите…
— Аз съм Мисти! — възкликва първата.
— А аз съм Кристи! — добавя втората.
— Че как иначе — мърморя тихичко, колкото да ме чуе Джеси.
— Идеално — продължава преспокойно той. Вече е извадил телефона си от джоба на долнището на анцуга си и го подава на Мисти. — За всеки случай въведете имената си в указателя.
Заедно с фамилиите и телефонните номера. Ако се наложи да ви пиша за някаква промяна или друго.
— Или друго — повтарям, този път малко по-силно, и не успявам да сдържа насмешката си.
— Между другото — вметва той, докато момичетата вкарват данните си в контактите на телефона. — Аз съм Джеси, а това е Максим.
— О, познавам Максим — пърха Кристи с ресници към мен. — Преди три години завърших „Аламеда“. Курсът ти по френска литература беше рано сутринта, но нито веднъж не съжалих за недоспиването.
Прокашлям се. Съумявам да си надяна още една напрегната усмивка.
— Е… радвам се, че обучението ти в „Аламеда“ е било ползотворно.
— Както аз съм сигурен, че тазвечершното парти ще е ползотворно за всички ни — намесва се съобразително Джеси.
Поглеждам го с благодарност. Превърнах се в полуотшелник по принуда. Той усъвършенства социалните си умения поради същата причина.
— В седем и половина, да речем? — добавя. — Партито започна в седем, но кой иска да бъде точен?
— Седем и половина тогава — усмихва се широко Мисти. — Ние ще тръгваме. Така де, все пак трябва да се накиприм.
— Ооо, да — кима Кристи като онези играчки на пружина, които някои шофьори закрепват на таблата на колите си. — Определено трябва да се накиприм. — Намига ми. — От глава до пети.
Три часа по-късно Кристи носи още по-широка усмивка и значително по-малко дрехи. Двете с Мисти си пробиват път през навалицата в „Ректо Версо“. С Джеси вече сме окупирали едно от кътчетата в задната част на книжарницата — участък с лосанджелиски привкус, който Сара и Редж са подредили като ода за родината си. Поставили са две разностилни ниски диванчета пред мраморната камина, която никога не палят, и са обсипали един висок шкаф с британски декоративни дреболийки, смесени с кичозни холивудски сувенири.
Радваме се да заемем позиция пред каменните колони на камината и зяпаме множеството, което се стича право към отсрещния ъгъл на книжарницата. Другите гости се събират на групички около читателските ниши, тематичните книжни скулптури и тунелите, изградени от книжни „тухли“, които водят към мястото, където Мелора Хол позира за снимки.
Кожените гръбчета на колекционерските издания осигуряват изискан фон на писателката — красива жена с големи зелени очи и смугла кожа, която приветства гостите с неизменна топла усмивка и чар.
— Здрасти! — поздравява ни тихичко Мисти, което е добре, защото тази нощ не е препоръчително да вдишва прекалено дълбоко. Досущ като Кристи, и тя прилича на жена, която буквално са излели в калъпа на черната коктейлна рокля.
— Здрасти и на теб — отвръща Джеси с известна изненада, която вероятно се дължи на факта, че Мисти току-що го млясна по устните. — Изглеждаш великолепно.
— Благодаря ви, сър — киска се тя, но изражението ѝ застива, веднага щом няколко светкавици блясват и привличат вниманието ѝ към знаменитостта в другия край на стаята. — Боже господи! — Награбва ръката на Джеси и започва да я извива в различни посоки. — Мелора Хол наистина е тук!
Джеси се разсмива. Аз също. Въпреки че броя секундите и с нетърпение чакам да се оттегля в кабинета на Сара и да прекарам там остатъка от вечерта, трябва да призная, че вълнението във въздуха е заразно.
Сякаш призована от мислите ми, една жена — истинска наслада за окото — се материализира от навалицата.
— Почакайте да видите кой друг е тук — изрича тя със силен лондонски акцент.
Дори той е достатъчен, за да отпусне нервите ми. Сара — която върти любимата ми книжарница, откакто се помня — е облечена в пастелнорозов пуловер и сиви панталони, и носи шарени маратонки. В бретона на иначе сребристата ѝ коса има розов кичур. Тя е единствената жена на планетата, която прилича както на английска училищна директорка, така и на бивша пънкарка.
— Мисти и Кристи, за мен е удоволствие да ви представя госпожа Сара Райц-Никиан — обявява Джеси. — Едната половина на страхотната двойка, която притежава това място.