Кристи се усмихва.
— Радвам се да се запознаем, мадам.
— И аз, скъпа — отговаря Сара.
Човек би си помислил, че Мисти също ще я поздрави, но не би. Всички я наблюдаваме озадачено, когато челюстта ѝ едва не се удря в пода.
— Из-з-звинете — заеква накрая тя. — Аз… много съжалявам.
Обаче бяхте права за гостите, да му се не види!
— Какво? — Кристи се привежда и се възползва от шанса да плъзне ръка по корема ми. — За какво говориш, слънце?
— Не за какво — натъртва Мисти — За кого. Ох, мамка му. Май наистина е тя.
— Кой? — Кристи притиска ребрата ми, уж за да запази равновесие, понеже се е повдигнала на токчетата си с цел да огледа по-добре. — Къде?
— Ей там!
— Къде? О, почакай. Виждам я! Мили боже!
Воден от чисто любопитство, проследявам ококорените им погледи до секцията с класическа литература, която познавам като петте си пръста.
Веднага я различавам, и как иначе — мислите за нея не са спрели да тормозят въображението ми през последните двайсет и четири часа. Не за сладкото ѝ лице. Нито за дребничкото ѝ тяло, което изобщо нямах право да оглеждам преценяващо, когато двамата останахме насаме в аудиторията.
— Не мога да повярвам — ахва Кристи. — Това е Кара Валари.
Не помня кога за последно се е появявала на публично място.
Вдишвам рязко през носа и се чудя как да отвлека вниманието на двете жени, които би трябвало да се дивят на главната знаменитост тази вечер, а не да точат лиги по красивата отшелничка, щерка на една от най-печално известните холивудски династии. Защото, ако съдя по скромния ѝ тоалет, госпожица Валари не е дошла за фотосесия.
— Какво мислиш, че прави тук? — прошепва Мисти със страхопочитание.
Сара скръства ръце и поглежда през рамо.
— Сестра ѝ Кел е добра приятелка на повечето ни гости тази вечер и най-вече на госпожа Хол. И тя трябва да е някъде наоколо.
Опасявам се, че Кристи като нищо ще получи удар. Отлепва се от мен и отново се прикачва за Мисти. Двете протягат вратове в синхрон, твърдо решени да открият и другата Валари в навалицата.
Ами… какво пък!
Възникналият обрат ми предоставя идеалната възможност да избягам — само дето бягството вече не влиза в плановете ми. Не и сега, когато Кара Валари е попаднала в полезрението ми.
Прегръщам Сара, поздравявам я от сърце за партито и давам знак на Джеси, че след малко се връщам. Което може и да е вярно, а може и да не е.
Използвам телосложението си като предимство и разбутвам целеустремено тълпата, докато между мен и Кара не остават едва няколко души. Тя е прехапала устни, свъсила е съсредоточено вежди и е насочила поглед към най-високата лавица пред себе си.
Сякаш е забравила напълно за хората около себе си, когато се повдига на пръсти, но пак не успява да достигне книгата, която е привлякла вниманието ѝ.
Продължавам с маневрите и след миг се озовавам на сантиметри от нея. Уви, твърде късно си давам сметка за значимостта на постъпката си.
Трета глава
Кара
Отдръпвам рязко ръка, когато неговата бръсва моята.
Отначало горещата вълна поражда тревога, а после се превръща в нещо далеч по-притеснително, щом осъзнавам кой стои до мен. Професор Кейн… добре де, Максим.
Любезният му жест не е придружен от приятелска усмивка.
Сякаш и той е доловил обмена на пареща енергия. Което, разбира се, е невъзможно. Нормалните хора не притежават моя усет… само дето той изглежда така, както се чувствам аз — зашеметен и очарован.
Свежда поглед към книгата, все едно томчето го е обидило с нещо, и ми я подава. Вземам я и внимавам ръцете ни да не се докоснат.
— Благодаря.
Той мълчи, а синият му поглед ме пробожда, като че ли съм задача, която не може да реши. Проблемът е, че книжарницата е претъпкана и нямаме друг избор, освен да стоим на педя един от друг — близост, която ми се струва твърде интимна. Тя ми дава възможност да забележа детайли, които са ми убягнали преди. Наситеният тъмносин пръстен около ирисите на очите му. Релефните мускули на ръцете му под навитите ръкави на ризата. И най-вече косата, която се спуска на рошави медни вълни под раменете и му придава дивашки вид — нищо общо със спретнатия професор, с когото се запознах вчера.
Откъм далечния край на книжарницата писва развълнуван фен на Пайпър Блу и прорязва всеобщата суматоха. Максим поглежда натам за миг, след което отново насочва вниманието си към мен и книгата в ръката ми.
— Задължителна литература?
Примигвам няколко пъти, докато осъзная какво ме пита.