— Така е. Освен това един адвокат от Ню Орлиънс се е заел да защитава интересите на безследно изчезналия. Той е негов приятел и твърди, че несъмнено още е жив. Синът на починалия е бил придружаван от един опитен и доверен човек и според адвоката този негов спътник сигурно е щял да съобщи, ако безследно изчезналият действително е загинал. И ето че сега юридическият му съветник е предприел обширни проучвания и издирвания, за които е получил и необходимия срок.
— Всичко това още повече ще проточи нещата. Как се казва вашата майка по баща?
— Моминското й име беше Йегер.
— Значи и старият милионер се е казвал Йегер. Какъв е бил по професия?
— Първоначално е бил обущар. Преселил се е в Америка като калфа, в Ню Йорк успял да отвори собствен магазин, а после продължил все повече да се издига и да забогатява.
— Обущарски калфа? Ню Йорк? Собствен магазин? А-а, хрумна ми нещо!
— Какво? Какво?
— Чакайте малко! Първо трябва да си припомня. — Изправих се и известно време се разхождах нагоре-надолу из стаята. Спомних си за писмото, което бях намерил между вещите на Мелтън. То беше от неговия племенник. Отидох в моята библиотека и го взех от чекмеджето, където го пазех. Отново го прочетох.
Да, всичко бе ясно написано. Дали писмото се отнасяше за този случай, който тъкмо сега обсъждахме? Трябваше да се уверя в това и ето защо продължих да разпитвам:
— Значи Йегер успял да отвори собствен магазин в Ню Йорк. После не е ли станал доставчик на армията?
— Да, станал е.
— И е получавал поръчки не само за обувки, но и за различни други артикули от първа необходимост, нали?
— Да, да! Така е спечелил милионите си. Но откъде го знаете? Какво писмо държите в ръката си?
— Ще Ви обясня после! Кажете ми още дали винаги е носил само немското си име Йегер!
— Не, беше го променил в английското Хънтър.
— Защо не ми го казахте веднага? Защо споменахте само немското име?
— Не мислехме, че е важно.
— Дори е много важно! Знаете ли как се е казвал безследно изчезналият син?
— Смол. Странно име, нали?
— Да, но за вас това е изгодно, защото колкото е по-особено, толкова е по-малка възможността неговият собственик да бъде сбъркан с някой друг човек. Значи Смол Хънтър. Безследно изчезнал. И къде? Естествено в Ориента! Или другаде?
— Да, в Ориента! — Учудено възкликна Фогел. — И това ли знаете, господин Май?
— И това! Драги приятелю, попаднали сте на човека, който Ви трябва.
— Винету вече ми го каза.
— Аха. Той е открил един малък отпечатък от цялата диря, която трябва да проследите, а после е направил всичко възможно, да не може повече да се изгуби от очите ви. Пуснете ли го веднъж по следата, той е неуморим и проявява непостижимо майсторство.
— Значи имате някаква диря от безследно изчезналия, а?
— Да. В официалния документ от властите не пишеше ли къде би могъл да се намира?
— Пишеше! Спомням си. Бяха открили едно писмо до баща му, подадено в Кайро.
— Добре! А от кога е писмото?
— Не се споменаваше.
— Жалко! Непременно трябва да знаем времето, когато Смол Хънтър е бил в Кайро!
— Там е бил отседнал в «Хотел дю Нил», чиято прочута палмова градина най-подробно описва.
— Има ли и нещо друго по-съществено в писмото?
— Но все пак! Сега си спомням. Той моли баща си да му изпрати отговора си до американското консулство.
— Това е много важно! Вече имаме следата. Със сигурност ще намерим търсения човек, само че като труп.
— Значи мислите, че е умрял?
— Да. И въпреки това ще се обади, за да получи наследството.
— Един мъртвец не може да го направи!
— Случва се понякога! Разбира се, само при някои много особени обстоятелства, за които ще научите след като първо разговарям с Винету.
— Правите ме страшно любопитен!
— Няма да Ви измъчвам дълго. Но я ми кажете най-напред следното: не знаете ли дали властите на Ню Орлиънс са се обърнали към консулството в Кайро?
— И властите, и адвокатът, за когото ви споменах преди малко.
— И какъв е отговорът?
— Все още никакъв. Твърде рано е, за да пристигне.
— Сега знам всичко необходимо, за да мога да Ви дам съвета, който очаквате от мен. Нали само заради това дойдохте да ме посетите?
— Да, най-откровено Ви признавам. Моята сестра ни обърна внимание на това, че добре познавате Ориента и…
— И? Продължете де! — подканих го аз. — Ако искате от мен съвети и дела, ще трябва да сте съвсем искрен към мен.
— Вие сам изказахте най-важното — наистина се нуждаем от вашите съвети и дела. Освен че познавате Ориента, сестра ми смята, че сте навярно единствения човек, който е в състояние да открие безследно изчезналия, било то жив или мъртъв.