— Да. Но Калаф бен Урик е човек на честта. Мога да се закълна в каквото поискаш, тъй че няма да търпя никакви нападки срещу моя любимец.
Той изговори тези думи толкова строго, сериозно и настойчиво, че незабавно разбрах колко високо ценеше Калаф бен Урик. Побързах да изоставя тази тема и насочих разговора ни към други неща. Разказахме си един другиму нашите преживявания, изпушихме по един чибук от великолепния тютюн джебели, пихме и кафе, от което старият Селям непрекъснато ни досипваше и приказвахме за какво ли не, но само не и за онова, което ми беше на сърцето. Бях разбрал, че не му е уместно да се доверя на Крюгер Бей. С нетърпящото си възражения застъпничество за колагасъ той можеше само да ни навреди, но не и да ни помогне.
Най-сетне трябваше да си тръгна. Крюгер Бей излезе да ме изпрати навън, където вече стоеше един великолепен дорест жребец, който той бе наредил да оседлаят за мен. Възседнах го и най-напред отидох в страноприемницата, за да уведомя моите спътници, че и те са гости на Крюгер Бей и ще дойдат да ги вземат, както и че по отношение на Калаф бен Урик съм претърпял пълен неуспех. Никога не бях предполагал, че този изпечен негодник ще успее да спечели така безрезервно благоволението на моя стар познайник Повелителя на войската. Но ето че вече се бях убедил в противното и знаех, че с едно голо обвинение нямаше да постигна абсолютно нищо и затова трябваше съвсем неочаквано да му предоставя убедителни доказателства. Просто трябваше най-изненадващо да бъде поставен натясно.
— Но как ще стане това? Как ще го убедим? — попита Емъри.
— С помощта на мнимия Хънтър.
— И как?
— Като отида още сега при него и го придумам да не чака връщането на баща си в Гадис, а да вземе участие в похода срещу улед аярите. Убеден съм в следното: неочакваната среща със сина толкова ще изненада Калаф бен Урик, че той сигурно ще се издаде по някакъв начин.
— Тази идея не е лоша! Но как ще накараш сина да тръгне с нас?
— Остави това на мен! Ще му предоставя нещата в толкова примамлива светлина, че той сам ще ни предложи да се присъедини към нас. Представи си само уплахата на колагасъ, когато го види, както и ужаса му, щом ме познае, мен, Олд Шетърхенд, който много добре знае какъв живот е водил преди. Би трябвало да е в съюз с дявола, ако не се изпусне да каже нещо, което би убедило Повелителя на войската, че е дарил с любовта си един хищник в човешки образ. Сега ще препусна за Гадис. Скоро ще дойдат да ви вземат.
— Почакай още малко! Има и нещо друго, за което изглежда не си помислил, а е извънредно важно. Крюгер Бей знае, че си немец, известно му е и истинското ти име, нали?
— Естествено!
— А каза ли му, че и Винету е с теб?
— Да.
— И на всичко отгоре искаш мнимият Хънтър да язди с нас? Та нали ще разбере, че си го излъгал!
— Какво от това?
— Какво от това ли? Странен въпрос! Неизбежно е нейде по пътя той да чуе истинското ти име. И тогава съвсем сигурно в него ще се събудят подозрения.
— Ще гледам да го уверя, че сме излъгали не него, а Повелителя на войската.
— Но дали ще успееш?
— Несъмнено! Едно ще ти кажа: колкото повече един човек сам се заплита в какви ли не лъжи и злодеяния, толкова е по-лесно да бъде измамен.
В същия миг на вратата се почука и при нас влезе старият Селям. Той бе изпратен от господаря си заедно с десет ездачи, за да вземе Винету и Емъри, а това бе такава чест, която показваше, с какво удоволствие Крюгер Бей ни приемаше за свои гости. Емъри плати дребната сметка, а после цялата колона от конници потегли към Бардо. Аз обаче препуснах към Гадис.
Там не ми бе никак трудно с питане да намеря жилището на Бу Марама. Тъй като той беше търговец на коне, при него сигурно идваха много хора, тъй че и моето посещение едва ли можеше да направи някому впечатление. Спрях пред една дълга варосана къща с плосък покрив, която имаше само приземен етаж. Самият Марама излезе навън, отвори ми портата и ме пусна да вляза в двора, където, отделени с дъсчени прегради, стояха различни коне за продан. Той огледа твърде учудено първо моя дорест жребец, а после и мен самия и докато слизах от седлото ме попита:
— За да продадеш този кон ли идваш?
— Не.
— Това е добре, защото иначе щях да те обявя за конекрадец. Познавам този дорест кон. Той е истински хаси ферджан-жребец и е любимото животно на Повелителя на телохранителите на нашия паша. Сигурно той ти има много голямо доверие, та ти поверява този безценен кон.
— Той е мой приятел.
— Тогава му кажи, че съм негов, а и твой най-покорен слуга! Какво желание мога да ти изпълня?