Парчетата от копието минаваха от ръка на ръка, а смайването на бедуините нямаше край. Подведен от силното си учудване към непредпазливост, шейхът се обърна и ни подвикна:
— Дяволът е ваш съюзник! Стреляте без да зареждате, а куршумите ви летят на десеторно по-голямо разстояние от нашите.
— Забрави най-важното — подхвърлих аз — нито един от вашите куршуми не успя да улучи целта, докато никой от нашите изстрели не отиде на вятъра. Знаеш ли колко време ми бе необходимо за десетте изстрела?
— Колкото е нужно на сърцето да направи десет удара.
— А за колко време ще дам четиринайсет изстрела?
— За четиринайсет удара на сърцето.
— Правилно! И всеки от тях ще улучи — по един от вас!
— Йа Аллах, йа Раб — о, Господи, о, Боже! Наистина ли ще стреляш по нас?
— Само ако ме принудите. Нали ви заявих, че сте мои пленници! Думата ми на две не става! А сега ми кажи дали ще се предадете без съпротива или трябва да стрелям!
— Пленници ли? Не се предавам! Какъв позор да бъдеш пленен от някакви си чуждоземни кучета като вас и…
— Мълчи! — викнах му аз. — Веднъж вече ме нарече куче и ти обещах да те накажа още преди вечерната молитва. Ако произнесеш тази дума само още един-единствен път, ще удвоя наказанието ти. И така за последен път: предавате ли се?
— Не. Ще те застрелям!
Той насочи кремъклийката си към мен, но аз се изсмях.
— Стреляй де! Та нали си заредихте пушките! Допуснахте да ви надхитрим. Най-напред се обръщам към теб, защото хората ти ще последват твоя пример. Слизай сега от коня и…
Тук бях прекъснат. Емъри светкавично вдигна пушката си и стреля, понеже един от улед аюните, който се беше прикрил зад други двама и си мислеше, че не го наблюдаваме, беше извадил рога за барут и торбичката си с куршуми, за да зареди. Изстрелът на англичанина го улучи в ръката над лакътя. Той силно извика и изпусна пушката си.
— Така ти се пада! — казах му. Същото ще сполети всеки, който не ни се подчини. Предупредих ви, предупреждавам ви и още веднъж. А и онзи, който обърне коня си и се опита да избяга, ще бъде веднага свален от седлото с куршум. Хайде, слизай! Занеси си кремъклийката при онзи войн от Билад ал Амирика. Дай му както ножа, тъй и другите си оръжия, а после седни на земята близо до него!
Човекът се поколеба, макар че от ръката му се стичаше кръв. Тогава насочих към него карабината «Хенри» и го заплаших:
— Ще броя до три! Не се ли подчиниш, ще ти строша и другата ръка. И така… едно… две…!
— Машаллах, кан уама лам яша лам йуекун — каквото пожелае Бог става, каквото не желае, не става — каза той, скърцайки със зъби, после слезе от коня, вдигна пушката си от земята и я занесе на Винету, който я взе и го претърси за други оръжия.
Извиках жената да се приближи и й дадох моя нож.
— Знаеш какво ти направиха тези негодници, и на теб, и на детето ти и затова сега ще ни помогнеш. Отрежи от хаика ей на онзи човек една по-широка ивица и вържи с нея ръцете му при лактите на гърба така, че да не може да я скъса. Същото ще направиш с всички останали!
— О господарю, какви войни сте само! — възкликна тя. — Вършите чудо след чудо, за вас няма невъзможни неща!
Тя направи каквото й бях наредил, а аз отново се обърнах към шейха:
— Ти видя вече, какво става когато някой ни окаже съпротива. И тъй, подчини се! Слизай от коня!
Вместо да изпълни заповедта ми, той се опита бързо да обърне коня си и да препусне в галоп, само че животното разбра погрешно рязкото дръпване на юздите и се вдигна на задните си крака. В следващата секунда се прицелих с карабината готов да стрелям, ала Емъри светкавично се озова до него и извика:
— Подлец, ти не заслужаваш един почтен куршум. С теб ще постъпим иначе. Долу от коня!
Англичанинът го сграбчи за крака. Последва много мощно дръпване и в широка дъга ездачът полетя на земята, където Емъри го зашемети с няколко юмручни удара, докато Винету и аз държахме останалите в шах с пушките си. Шейхът бе бързо разоръжен, а ръцете и краката му — вързани.
Тогава се обърнах към човека, по чийто черти на лицето както и по белезите му можеше да се съди, че е най-храбрият измежду тях, и му наредих:
— А сега ти! Слизай и отиди да предадеш пушката и ножа си! Едно, две…!
Той изобщо не изчака да кажа «три!», а най-послушно слезе от седлото, предаде на Винету оръжията си и след като беше вързан, седна на земята.
После всичко тръгна по-бързо и мина без особена съпротива. Помогнаха ни мохамеданските възгледи за неизбежността на съдбата. Било е по волята на Аллаха. Било е писано в Книгата на живота. Всички направиха каквото им бе заповядано и само двамина, подчинявайки се волю-неволю, избълваха проклятия. Единият ми извика: